До Черни връх (19.1.2019 г.)

Днес не мислех да ходя из планините, но един приятел щеше да ходи със ските до Черни връх и така приех поканата за съвместна разходка нагоре.

Отидохме с неговата кола и паркирахме след спирката на автобус 66 пред хотел Морени. Нагласихме екипировката и тръгнахме нагоре по Зелената писта (пътят водещ към върха).

Времето беше облачно, но приятно.

Вятърът не беше силен, а температурата на въздуха беше около 5 градуса под нулата. Сутринта погледнах на камерата и видях, че на самия връх е доста мъгливо. Затова очаквахме по някое време да стигнем и до мъглата, освен ако не се беше вдигнала, но беше малко вероятно според прогнозата.

Още ентусиасти крачат по платото.

Малко по-нагоре вече небето и земята се сливаха.

Това не ни спира и ние продължаваме нагоре.

Не сме единствени. По пътеката към върха има доста хора.

Моят приятел щеше да мине под ски-влека към върха. Аз реших да не повтарям грешката от миналия път и продължих напред по коловата маркировка, където пътеката беше отъпкана добре и не се затъваше, за разлика от страничния вариант.

Хората със ските бързо се скриха в мъглата.

Мъгливото време не е нещо необичайно за Черни връх. Често се случва след второто колче силуетите на хората да се губят.

На върха всичко беше спокойно и скрито в мъглата.

Влязохме да се стоплим и да хапнем по едно шкембе.

Същото бяха сторили още доста хора.

Ще видим каква ще е съдбата на чайната, след случката от Нова година.

Надолу се спуснахме бързичко. Моят приятел беше със ските, а аз се опитвах да наваксам разликата в скоростта подтичвайки.

В ниската част на платото нямаше мъгла и дори слънцето си проправяше път между облаците.

Разминахме се с ратрака.

Колкото и пъти да минавам по тази пътека, природата всеки път разкрива различни гледки, коя от коя по красива.

Накрая и слънчевите лъчи започнаха да греят малко по-силно.

Така завърши тази чудесна разходка до Черни връх.

GPS маршрут и снимки.