Лято! Идеята за преход по-далеч от Витоша някак естествено се зароди. Не ми беше много трудно да убедя Пламен да измислим нещо и само след две-три приказки вече дори имахме набелязана първоначална цел - Кременските езера и връх Джано в Пирин! Бях чел колко са красиви тези езера. Връх Джано изглежда е класика в съчетание с Кременския циркус. Но наоколо има много ДЖ-та... ДЖано, ДЖангал, рида ДЖангалица, а някои върхове си имат по две имена. Пламен, случайно или не, подхвърли идеята да посетим и Джангал. След кратко уточнение, че става дума баш за Дженгала (a.k.a Момини двори) от другата страна на Поповото езеро, спрямо Джано, работата стана по-дебела и нашият план-преход вече изглеждаше ето така:
Хижа Безбог - Джангал - Тевно езеро - Джано - Кременските езера - хижа Безбог
Всъщност първата ни идея беше да направим този кръг наобратно, но решихме да бъде в тази посока, защото и на двамата ни беше ясно, че не разполагаме с много време. Някак Джангал изглеждаше по-внушително, Тевно езеро също е митично, и решихме да започнем от там, а пък за Джано - ако остане време. След като направихме цялото кръгче ни се стори, че много добре сме го избрали. Теренът от Кременските езера до хижа Безбог беше много по-подходящ за финалния спринт към лифта.
След две седмици отлагане заради смущения в прогнозата за времето, накрая се отвори "прозорец" - десет и повече дни сухо и слънчево време. Избрахме и дата - 9 август 2025 г. (събота).
Стартовата точка е х. Безбог. Дотам се качихме се лифта, чиято долна станция се намира на около 10 км. от гр. Добринище. Редовните читатели сигурно са запознати, но обикновено правим еднодневни преходи и тръгваме от гр. София. Работното време на лифта през лятото е от 8:30 до 16:45 часа. За да имаме максимално време за прехода, трябваше да тръгнем към 5:45 от София, за да сме към 8 и нещо на долната станция на лифта. Разбира се, това не е проблем - преход в сърцето на Пирин е чудесна мотивация за ранно ставане в събота сутрин. Пътувахме спокойно с колата и не усетих кога минаха двата часа и половина, а ние вече бяхме пред х. Гоце Делчев. Опашката за лифта вече се беше извила, но за десетина минути дойде и нашият ред и вече пиехме по бира докато лифта ни извозваше нагоре към алпийската част на планината.
Към 9:15 бяхме пред х. Безбог и нямахме търпение да се гмурнем в морето от камъни, езера, върхове и долини, което блестеше пред нас.
Дължината на прехода е малко над 20 км. Искахме да се върнем обратно с лифта, за да може всеки да е при домочадието си навреме. Това значеше, че имаме точно 7 часа и половина да завършим целия преход. И двамата знаехме че теренът в Пирин не позволява много скоростно ходене и затова трябва дадем всичко от себе си. Разбира се, план Б беше просто да пропуснем Джано и Кременските езера.
Тръгнахме с бодра крачка към първото препятствие пред нас - Душевадката над Безбожкото езеро. Всъщност това изкачване не е много продължително и понеже е съвсем в началото не го усетихме. Поглед надолу към хижата:
Продължихме по основната пътека към Попово езеро и гледката пред нас беше като нарисувана:
Малко преди езерото вече бяхме в подножието на Джангала.
Ние завихме надясно по жълтата маркировка водеща към Дженгалската порта и х. Демяница.
Тук се насочваме към портата:
Наклонът преди портата се увеличи, но все още имахме доста сили и сравнително лесно се качихме. От портата се отвори страхотна гледка към Валявишките езера.
Ние завихме наляво, следвайки маркировката от каменни пирамидки. Връх Джангал е малко по-труден за изкачване и бях прочел доста информация за основните пътеки за изкачването му:
- Най-лесно е по пътеката с "оранжевите точки" откъм Тевно езеро (ние слязохме по нея)
- От запад откъм Валявишките езера (пътеката по която ние се качихме, която също е добра и няма алпийски препятствия)
- От Попово езеро, за която прочетох, че е една идея по-трудна, но изглежда също е доста популярна
- През улей над Кралевите езера (този вариант ми звучи, като най-труден и по-малко популярен)
Наистина пътеката откъм Валявишките езера се оказа доста добра. Всъщност през повечето време се върви по морени, които по едно време стават по-големи и в съчетание с големия наклон изискват повишено внимание и придържане с ръце, но нищо страшно.
Бяхме прочели, че под върха има пещера. Аз сигурно щях да я пропусна, но Пламен я забеляза отляво над пътеката. Докато преминем още 10-20 метра, за да заходим към входа на пещерата, и тя се скри зад формите на релефа. Така че, трябва да се оглеждате, за да я намерите. Намира се на 20-30 метра встрани от пътеката и последните метри преди самата пещера са доста стръмни. По-лошото е, че почвата е много ронлива. Но с бавно вървене в режим 4х4 няма никакви проблеми да се "влезе" в пещерата. Ето това в входът ѝ:
А това е гледката от пещерата към Валявишките езера:
От тук до върха ни деляха само няколко минути.
На Витоша мащерката отдавна е прецъфтяла, но тук имаше доста:
Ето, че вече сме на Джангала!
Гледките са прекрасни във всички посоки. Беше слънчево и топло. На самия връх духаше вятър. Но иначе как да разберем, че сме толкова високо!?
Каменица се извисява величествено насреща. Кога ли ще стигнем и до там?
Ето тук отляво се вижда Джано. Само след няколко часа щяхме да сме там.
Гледахме да не се мотаем много и след кратко хапване и фотографиране поехме надолу по пътеката към Тевно езеро с оранжевите точки. Пътеката е доста добре отъпкана и наистина доста лесно се ходи по нея. Особено надолу е много удобно да се слиза по нея. Предполагам, че слизането към Валявишките езера ще е доста по неприятно по морените в съчетание с наклона.
Докато подсичахме вр. Момин двор пътеката е почти хоризонтална и се вървеше по-бързо. Скоро се качихме на превала над Тевно езеро и пред нас се показаха езерото и заслона с равните поляни около него.
Стори ми се много хубаво защото обичам зелените площи, които са типични повече за Рила планина. Около заслона имаше опънати доста палатки и хората си почиваха наоколо. Но ние нямахме време за съзерцаване и директно се насочихме към Кралевдворската порта. Това изкачване също не беше много трудно и с инерцията от Тевно езеро направо се спряхме на самия превал. Гледката назад към Тевно езеро.
От тук следва спускане в посока Попово езеро. Трябва да се внимава по камъните, както навсякъде в Пирин. Минаваме покрай Кралевите (Самодивски) езера.
Времето напредваше и все по често си задавахме въпроса дали ще пробваме да направим целия маршрут или да се прибираме през Попово езеро, което се синееше пред нас.
Но никой не искаше да "развали" нещата и просто поддържахме темпото. Накрая стигнахме до мястото където надясно се хваща за Джано. Пътеката беше много ясно видима по тревистия склон и по нея имаше доста хора, за разлика от местата по които минахме преди това. Нещата бяха на кантар, въпросът беше в чия ползва ще претегли кантара. Лесно се навихме да опитаме и тръгнахме напряко към пътеката за Джано която беше на има-няма 100 метра срещу нас. За наш късмет точно след този завой видяхме тези две кози - една от емблемите на Пирин.
Склонът към Джано е сравнително стръмен, но някак леко го качихме. Най-вече защото пътеката е по тревист терен и прилича по-скоро на Витоша, отколкото на Пирин. Поглед насреща към Джангала и Полежан.
Единственото ни притеснение от тук до финала беше дали ще стигнем навреме за лифта. Откриват се шеметни гледки към Кралев двор и Джангала. Качихме се и горе имаше доста хора а ние бързахме и не сме стояли изобщо. Но все пак се насладихме на гледките в този изцяло слънчев августовски ден.
Поглеждайки към билото в посока Безбог, отляво се вижда Попово езеро, а отдясно са Кременските езера.
Гледката към Кременските езера е вълшебна. За почти всички езера има изказани много суперлативи, но тези наистина си заслужават. Някак стоят по-синьо и много ми приличат на Рилските езера. След малко се спуснахме до самия им бряг и минахме покрай тях. За целта тръгнахме по пътеката с жълта марка по билото, която скоро се отклонява надясно и се спуска към най-средното езеро.
Езерата са очарователни и отблизо и отдалеч.
От тук пътеката е добре отъпкана и няма камъни и други препятствия и можехме дори да потичаме до лифта. Само че лифтът е чак от другата страна на долината. Зад хребета.
Минава се през много приятна гора, чиято сянка беше добре дошла в жаркия следобед.
В тази част на маршрута няма много далечни гледки. Ходенето е продължително, но за финал е супер. Има едно финално изкачване между реката в ниското и връщането до надморската височина на х. Безбог. Изведнъж монотонната гледка от клек от двете страни на пътеката се промени и пред нас засия Безбожкото езеро.
На лифта бяхме точно навреме, но имаше опашка.
Качихме се след около половин час и след още толкова време бяхме на долната станция. На практика и без лифта можеше да се слезе за почти същото време, като се има предвид чакането на опашката. Но пък е сладко да си клатиш краката на десетина метра над земята, доволен от добре прекараното време на планина.
За финал, ето го и маршрута наложен върху BGMountains картата.
Преходът беше прекрасен и ще се радвам някой ден да се върнем за друг преход в тази част на Пирин. До скоро!
Comments
Post a Comment