От Кирилова поляна през Кобилино бранище и Водния чал до Рибни езера и обратно през Тиха Рила

Часът е малко след 8:00 сутринта, датата е 1 септември 2024 г., и ние вече бяхме пристигнали на Кирилова поляна - началната точка на един приятен и дълъг преход в сърцето на Рила.

Маршрутът е кръгов и минава през Кирилова поляна - Сухото езеро - Кобилино бранище - Воден чал - х. Рибни езера - Тиха Рила - Кирилова поляна.

Предстоеше ни един чудесен ден в необятните долини и била на най-високата планина в България и на Балканския полуостров - Рила. Но преди да тръгнем по маршрута, ще кажа няколко думи и за подготовката.

Тази част от планината беше неизследвана нито от мен, нито от моят сподвижник Пламен. Както обикновено, начертахме план на прехода в Komoot, запознахме се визуално с местността от най-различни снимки и клипчета в YouTube, и се информирахме от няколко разказа на други планинари, които са споделили своите преживявания поне за някои части на планираното кръгче.

Разбира се, основният фактор за това дали ще тръгнем изобщо или не беше прогнозата за времето. Този път до последно не беше много сигурно дали условията ще са подходящи, защото от няколко дни покрай Южното Черноморие вилнееше циклон, който определяше времето чак до Западна България. Времето беше мрачно и дъждовно до събота, но извадихме късмет и в неделя вече беше доста по-спокойно - имаше слънчеви часове и шансовете за дъжд бяха почти нулеви. Единствената несгода можеше да бъде силният вятър с прогнозна скорост около 50-60 км/ч, но за щастие дори и той беше доста по-слаб от предвиденото. Моите лични метеорологични наблюдения са, че обикновено точно след като отмине подобен циклон времето е най-предвидимо - дори да вали, това най-често е слаб ръмеж, но рискът от внезапни бури е по-малък.

Така в събота взехме решение, че на другия ден ще се разходим из Рила. Съответно вечерта си приготвих раничката с всичко необходимо - дрехи подходящи за малко по-хладно и ветровито време в края на лятото, вода и храна, заредени батерии на часовник, телефон и фотоапарат, ключове, документи, ножче, тънка шапка, ръкавици, челник и други дребни неща, които обикновено се намират в компактната раница и могат да са полезни при нужда.

Сутринта минах да взема Пламен към 6 часа и се отправихме от София към Рилския манастир по магистрала Струма. Кирилова поляна се намира само на няколко километра след манастира, така че дори да не сте сигурни как да стигнете дотам, всички навигационни способи и указателни табели за Рилския манастир са приложими. Пътят до манастира е идеален - гладък асфалт без дупки и неравности. След манастира отново се продължава по асфалт до Кирилова поляна, а дължината на тази отсечка е около 7 километра. Този път е по-тесен и на места има няколко дупки и неравности, но като цяло също е доста добър. Въпреки, че асфалтът свършва и ние оставихме колата тук, от Кирилова поляна пътят продължава към Тиха Рила. Този път също е с дължина около 7-8 километра. Черен път е, но е напълно проходим. С джип няма да имате никакви проблеми. Видяхме и доста леки коли по него. На места има малко по-големи камъни, където трябва да се внимава и да се минава по-бавно, но всичко опира до това колко си пазите колата по принцип.

След този лирически увод, часът отново е малко след 8:00 сутринта на 1 септември 2024 г. и ние сме на Кирилова поляна :) Нашият маршрут тръгва на север през гората, над която се издигат Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец и всички останали зъбери стърчащи страховито над главите ни.

Както пише на табелката - НАЧАЛО!

В началото пътеката се вие през иглолистната гора и от време на време се откриват гледки или към отсрещните склонове или към надвисналите върхове от "нашата" страна на долината.

Пътеката в тази част е много добре маркирана със зелен цвят, особено до района на Сухото езеро. Има много табелки и информационни табла. Не липсват и пейки покрай пътеката, която е широка и удобна за вървене. Общо взето по целия маршрут беше много удобно за ходене - почти никакви камъни и стръмни изкачвания. Това рязко контрастираше с разходката ни до Синаница в Пирин, където бяхме преди около 1 месец.

Трябва да отбележа, че щом тръгнахме по пътеката забелязахме, че нямаме обхват. И двамата сме абонати на Yettel. Съвсем за кратко обхватът се появи на едно малко по-високо място, не много далеч от Кирилова поляна. Изпратих по едно съобщение до близките и предупредих, че мобилният обхват в района е слаб, но се надявах, че нагоре ще се оправи. Грешах! Единственото място, където пак имахме обхват за кратко беше на най-високата част от маршрута - малко преди вр. Водни чал. Дори не успях да проведа разговор. След това обхват имах чак в колата, когато стигнахме до Рилския манастир. За пръв път ми се случва цял ден да обикалям и да има такава липса на покритие. Пред х. Рибни езера видяхме, че една жена говореше по телефона и тя ни обясни, че има обхват от A1.

След около 1 час вече надничахме от брега на Сухото езеро. По това време на годината, и след толкова сухо и горещо лято, езерото напълно оправдаваше името си - нямаше никаква вода, а по дъното се разхождаше стадо крави.

Бях прочел няколко разказа, където хората говореха за магията на това място, но аз честно казано не я усетих. Може би в началото на лятото, когато всичко наоколо е зелено и езерото е пълно, обстановката е различна.

Пътеката заобикаля езерото от лявата му страна. Тук отляво на пътеката има разклонение право нагоре по стръмния склон към з. Страшното езеро. Ние продължаваме по "главната" пътека, към з. Кобилино бранище.

По пътя се намираха малинки, а особено пък над гората преобладаваха боровинките.

Два часа след началото от Кирилова поляна вече се намирахме над горския пояс и зад нас се откри прекрасна гледка към Мальовишкия дял на планината.

Повървяхме още около половин час по откритите склонове и достигнахме един овчарник, който се намира само на няколко метра преди з. Кобилино бранище. Признавам си без бой, че отначало го взехме за заслона :)

След 5 минути разбрахме кое къде е. Ето го и известния заслон Кобилино бранище.

Мястото е известно защото се намира в сърцето на планината и е кръстопът, където се пресичат основни пътеки. Ние изоставихме зелената марка от Кирилова поляна и поехме по червената в посока х. Рибни езера.

Тук започва изкачване към билото. Гледката към върховете Лопушки насреща и Попова капа, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец и Мальовица отляво става все по-внушителна.

Постепенно набрахме още малко положителна денивелация и вече приближавахме най-високата точка в този билен участък - вр. Водни чал. На картата виждам, че върхът има и второ, съвсем противоположно име - Сухия чал. В подножието му се вижда най-високото от поредица безименни малки езерца.

От Водния чал и билната пътека след него в посока х. Рибни езера се открива страхотна гледка към Средна Рила, а най-отзад наднича и първенеца - вр. Мусала.

Поглеждайки надясно се вижда циркуса на Рибните езера, разположени под добре изразената снага на вр. Йосифица. Всъщност на снимката се вижда само малка част на долното езеро, а вдясно се много ясно се вижда Смрадливото езеро.

Следва спускане към долината на р. Маринковца, където срещнахме поредното стадо крави, пасящи кротко високо в планината.

Близка среща.

В плановете ни влизаше и вр. Йосифица, ако имахме време разбира се. За жалост не успяхме да стигнем дотам. Обикновено върхът се изкачва от южната му страна, но това означаваше да стигнем до горното Рибно езеро и от там да се изкатерим до върха, което щеше да направи разходката твърде продължителна. На OpenStreetMap има нанесена една пътека от север през клека и имахме надежда, че ще видим такова отклонение от главната пътека към х. Рибни езера, но нищо подобно не видяхме. Все пак "пътеката" липсва дори и на BGMountains. После хижарят на х. Рибни езера ни каза, че може да се стигне до вр. Йосифица и от там, но трябва да се продължи нагоре по долината на р. Маринковица и така да се заобиколи този голям клек.

Пресякохме р. Маринковица и продължихме към Рибните езера. Скоро се озовахме на брега на долното езеро.

Малко преди долното езеро на пътеката срещнахме първият човек за деня. Този маршрут се оказа доста безлюден. Липсата на обхват и други туристи ме подсети колко хубаво е да не сте сами по време на такива преходи.

Ето я и хижата, разположена между двете езера.

Добре дошли, скъпи туристи!

Наистина ни посрещнаха, като такива. Първо две немалки кучета нададоха лай, подушиха ни, и ни съпроводиха до входа на хижата, където хижарят ни поздрави приветливо. Не бяхме планирали да ядем на хижата, но не можахме да устоим на любезното предложение и хапнахме няколко кюфтета и по една топла пилешка супа.

След като хапнахме се разходихме до горното езеро, наобиколени от тези прекрасни кончета.

Един изглед към хижата в подножието на вр. Йосифица.

Дори без да се качваме до върха, времето беше понапреднало и ние се отправихме надолу към кантон Тиха Рила. От кантона следваше едно дълго и монотонно спускане по черния път до Кирилова поляна, където пристигнахме към 17:45. Бях прочел, че около Тиха Рила върлуват свирепи комари, но ние явно имахме късмет, защото не ги видяхме.

Целият маршрут е 30 км. и го изминахме за 9 часа и половина.

Тук може да видите всички снимки от тази чудесна разхода навътре в Рила. До скоро!