Разходка до Урдините езера в Рила (13.10.2018 г.)

Урдините езера са група езера с ледников произход, които се намират в Северозападния дял на Рила (Мальовишка Рила).

Езерата са шест на брой и по много неща си приличат със Седемте рилски езера. Намират се в същия дял на планината, броят им е почти еднакъв, местността и надморска височина са подобни. Всъщнот те са разположени в съседни долини. Рзликата е, че Урдините езера не са толкова известни, до там се стига малко по-трудно и мястото е много по-спокойно и диво от циркуса на Седемте рилски езера.

Това беше първото ми ходене в Урдиния циркус. До този момент бях наблюдавал тези прекрасни езера само от връх Дамга, докъдето бях стигал няколко пъти, като продължение на преходи около Седемте рилски езера.

От известно време насам използвам сайта www.komoot.com за планиране и записване на машрути в планината. В категория "планирани маршрути" имаше няколко интересни еднодневни прехода, но измежду всички тях с моя другар се спряхме именно на този около Урдините езера.

Първоначалният план беше да тръгнем от ЦПШ към Урдината долина, там да се изкачим през Зелени рид и да се спуснем в горната част на Урдиния циркус, където да разгледаме езерата и накрая да се върнем надолу по течението на реката обратно към Яворова поляна и ЦПШ. Това трябваше да бъде преход от малко над 20 км. Но както винаги, по средата на прехода си казахме, че има време за "още малко" и накрая километрите бяха близо 30.

Вече беше средата на октомври и лятото отдавна беше останало само като един хубав спомен. Съответно броят на туристите в планината беше намалял осезаемо. Беше факт, че решихме да тръгнем "на време", т.е. към 7:45 вече бяхме пристигнали на ЦПШ, но на паркинга нямаше нито една кола (есенното слънце се показва по-късно).

От тук нашият машрут тръгва по шосето към Говедарци, но само след няколко стотин метра се отбива наляво и надолу и се тръгва в посока към х. Вада. В тази чат пътеката си е направо черен път и е доста равно, особено в сравнение с това, което ни очакваше. Още беше рано и самата природа тепърва се пробуждаше, точно като нас. Така неусетно стигнахме до Яворова поляна.

Скоро след поляната пътеката се разделя за х. Вида и наляво към Зелени рид и х. Иван Вазов. Ние бяхме решили първо да се качим по Зелени рид и след това да се върнем по течението на Урдина река, за да може преди обяд, докато е по-ясно времето, да имаме поглед към езерата отвисоко и да можем да се разходим около самите езера от горе надолу. Изкачването към Зелени рид си беше спиращо дъха в буквалния смисъл, защото наклонът е голям, а ние се опитахме да запазим темпото, с което се движехме до момента. Докато пътеката се изкачваше нагоре към рида, преминахме през много приятна гориста местност, където есенното слънце вече се показваше измежду дърветата.

След като излязохме над горския пояс, вече можехме да се насладим на по-далечни далечни гледки. На следващата снимка Витоша се вижда като хълм на хоризотна.

Малко по-нагоре по пътеката имахме щастието да видим представители на местната фауна. В далечината се виждаше нещо, което приличаше на сърна, но беше толкова неподвижно, че известно време се чудехме какво е. Все пак се оказа сърна, която се препичаше на така приятното есенно слънчице. След нея се показаха още 2-3 сърнички. Ето ги и тях.

Успях да заснема и кратко видео с тези горски приятели.

Продължавайки съвсем малко по-нагоре, достигнахме до заслона с култувото име "Кире Чугуно", носещ името на легендарен местен жител, ловец или пък дори бракониер. Бях гледал снимки от заслона ето тук и бях останал с впечатлението, че постройката се намира в окаяно състяние. Оказа се, че това вече съвсем не е така. Заслонът беше в много прилично състояние - затворен, изчистен и подреден. Съдейки по цвета на използваните дъски, както и на маста пред заслона, изглежда ремнтът се беше състоял не много отдавна.

Въпреки ремонта, автентичните надписи по стените, оставящи траен отпечатък в съзнанието, бяха все още там.

Нашият път продължаваше нагоре по Зелени рид. Тук наклонът не беше толкова голям, а гледките ставаха все по-интересни и наличието на есенни слънчви лъчи правеше атмосферата много приятна.

Все по-голяма част от Урдиния циркус се разкриваше от лявата ни страна.

В този момент съзряхме небезизвестното езеро Бъбрека от групата на Седемте рилски езера. Циркусът на Седемте рилски езера беше от дясната ни страна.

Ето, че и вече можехме да видим част от Урдините езера - нашата цел за този ден.

Тук някъде е отбивката по която трябваше да свием наляво и да се спуснем към Урдините езера. Но часът беше едва 11:00, а вр. Дамга беше пред нас и само като си помисля каква хубава гледка има от там... Много лесно взехме решение да продължим към Раздела и вр. Дамга, където щяхме да мислим какво да правим нататък.

Местността около Зелени камък, откъдето има гледки към двете групи езера, връх Мальовица и билото напред към Раздела, е невероятна. Нито думите, нито снимките могат да пресъздаат усещането от разходка в района.

Раздела е съвсем близо и след няколко минути вече бяхме там.

От тук ясно се вижда яз. Калин и Винчето - кулата, която мисля, че е трафопост.

Цялото Пазар дере и х. Иван Вазов се виждат като на длан.

Вече беше станало обяд и решихме да седнем, за да похапнем и пийнем. Нямаше по-подходяшо място от вр. Дамга, откъдето можехме да съзерцаваме Урдините езера.

Единственото неразположение идваше от ветреца, който започна да подухва след като се изкачихме на билото. Но вятъра не беше чак толкова силен и след малко омотаване с якета, качулки и каквото още имахме, преодоляхме тази несгода.

Тук трябваше да решим накъде да продължим. Общо взето избирахме измежду три варианта. Първият бе да се върнем към Зелени камък и да се спуснем по пътеката към Урдините езера. Вторият бе да продължим малко след вр. Дамга в посока Додов връх и там някъде да се спуснем без пътека към езерата, където преценим, че теренът го позволява. Третият беше да продължим по билната пътека към Додов връх и да продължим малко след него, където имаше пътека спускаща се към Урдиния циркус, откъм отсрещната за нас страна. След бърза калкулация на оставащото време и километри избрахме третия вариант.

През целия преход не срещнахме много хора и точно след като започнахме да се спускаме от вр. Дамга по полегата билна пътечка видяхме, че зад нас се задаваше един по-възрастен човек. Въпреки вятъра и ниските температури, той беше гол до кръста, облечен само по шорти и носещ доста малко багаж в нещо като чантичка за кръста. Помахахме си от разстояние и ние продължихме напред. Мислехме си, че се движим сравнително бързо, но този човек ни настигна след Додов връх и ни обясни, че преди и той да се спусне към циркуса, първо ще "отскочи" до вр. Мальовица, който се извисяваше пред нас. Впечатляващо за човек на неговите години.

Есенният пейзаж по билото на планината ми даваше отговор на въпроса, защо Вазов я е нарекъл "Великата Рилска пустиня".

Достигнахме до Додов връх, откъдето връх Мальовица изглеждаше на една ръка разстояние.

От тук билната пътечка се спуска към мястото, където щяхме да се отклоним наляво към Урдините езера. Винаги ми е било изключително приятно да преминавам през подобни открити и обзорни пътеки. Отдясно се виждаше Рилският манастир, разположен в ниската част на долината.

Връх Мальовица беше най-оживеното място в околността.

След като се спуснахме надолу към циркуса, най-сетне достигнахме и официалната цел на нашия преход - езерата.

Преминахме покрай няколко от езерата, които бяха много красиви, макар и небето да бе започнало да се заоблачава. Представям си колко е красиво в района, когато небето има онзи наситен син цвят! Следвайки една от пътечките пред нас, достигнахме до една постройка, разположена в близост до едно от езерата. Оказа се, че това е овчарник. Може би защото беше късна есен не видяхме никакви домашни животни наоколо. Ето няколко кадъра на езерата с техните кристално чисти води.

Тук направихме една кратка почивка за няколко глътки чай и поехме надолу по течението на Урдина река. Оставаха ни десетина километра до ЦПШ. Вече бяхме обиколили околните върхове и обзорни пътеки, а също така бяхме се насладили и на езерата. Може би затова решихме да преминем тези финални километри на бегом. Пътеката преминава покрай реката и наклонът не е голям, затова дългото разстояние се преминава сравнително лесно.

В района на Яворова поляна срещнахме служители на НП "Рила", които стояха в един джип УАЗ. Разпитаха ни дали сме видяли или чули някой да гърми нагоре из планината. Явно бракониерството в този див район е сериозен проблем.

Пътят от Яворова поляна до ЦПШ е сравнително равен и приятен за преминаване. Само последните метри преди шосето към паркинга на ЦПШ са малко по-стръмни, но знаейки, че сме на финала, се постарахме да поддържаме добро темпо.

Като заключение бих казал, че машрутът не е много лек, но все пак се преминава за един ден. Красотите на природата определено си заслужават усилието.

Тук може да намерите още снимки. GPS машрутът е на разположение тук.