До Копитото и Боянския водопад през пътеката под хотела

Днес (30.7.2022 г.) исках да се разходя някъде по-наблизо и бързо, което обикновено значи в по-ниската част на Витоша. Чудех се накъде да тръгна и мислите ми се насочиха към Боянския водопад. Искаше ми се обаче да измисля малко по-различен маршрут и се сетих за една пътека, която за мен беше непозната - пътеката от Бояна до Копитото, която се движи под едноименния хотелски комплекс. Макар много пъти да съм се качвал до Копитото, х. Момина скала и Боянския водопад, никога не бях минавал по тази пътека. Един приятел беше минавал от там няколко пъти и ми беше казал, че пътеката е хубава и върви по коритото на една река. Може би заради това последното си бях представял, че пътека всъщност няма и сигурно не е много приятно място. Е, оказа се, че съм грешал през цялото време.

В крайна сметка се получи ето този много приятен кръгов маршрут:

Бояна - Копитото - х. Момина скала - Боянски водопад - Боянско езеро - Бояна

Бях си настроил алармата за 6:30. Отдава не бях ставал точно по това време, но днес незнайно как се събудих няколко минути преди да звънне алармата. Оправих се набързо и към 7:00 вече бях в Бояна. Паркирах до детската площадка покрай Боянската църква и тръгнах нагоре по ул. Брезовица. Сутрешните лъчи огряваха Копитото. Натам се бях запътил.

Към края на улицата се стига до входа на военното поделение, а отдясно има малък паркинг и разклонение през един мост над реката. Тази улица и мостче са ремонтирани наскоро и асфалтът, мантинелите и знаците са чисто нови. След като се мине през мостчето, улицата навлиза в гориста местност и там отляво започват няколко горски пътеки. След кратко изкачване всички тези пътеки водят до една местност с маси, беседки и информационни табели. Честно казано тук не съм бил много пъти. По-точно последните няколко пъти все минавам от тук по тъмно, като част от нощните преходи, които правим с моя приятел покрай Витоша 100. На светло видях, че има доста масички от Витошки тип.

Като се тръгне в западна посока и се следва хоризонталната пътека се отива към шосето за Златните мостове и се стига до основната пътека, минаваща през м. Бялата вода. Но вместо това аз трябваше да се отклоня наляво и да тръгна нагоре през пътеката водеща до хотелския комплекс "Копитото". Това отклонение се намира непосредствено след масите и беседките. Направи ми впечатление, че дори има стара табела насочваща към Златните мостове и Копитото.

Пътеката наистина тръгва по коритото на р. Гушева бара. Сега сме края на юли и реката беше пресъхнала. Пътеката беше напълно суха. Не съм сигурен, но предполагам, че през пролетта положението е по-различно. Оказа се, че пътеката е доста широка и удобна за ходене.

Минава се покрай военното поделение, което остава отляво. Там пътеката се разклонява на две, но скоро след това се събира отново. Аз минах през лявото разклонение. Щом навлязох в гората и тръгнах по пътеката бях много приятно изненадан. Пътеката минава през хубава букова гора и направо се замечтах как ще изглежда през есента.

Там където се събират двете разклонения на пътеката, тя се отклонява от коритото на реката и тръгва по десния склон (гледайки нагоре). Точно там усетих, че изпуснах правилното място, но все пак ми се стори че пътеката продължава напред и аз продължих още няколко метра. След това видях на GPS, че се отдалечавам от отбивката и свих надясно. На пътя ми имаше паднало дърво - огромен бук.

Намерих подходящо място, където да прескоча полегналия ствол на дървото и след това започнах да гледам отново GPS, за да се ориентирам накъде точно започва да се вие пътеката по този склон. Видях, че съм пропуснал 1-2 завоя от пътеката и ако продължа няколко метра право нагоре ще изляза на нея близо до една чешма. Насочих се леко нагоре и точно тогава чух нещо да шумка пред мен. Почти бях убеден, че има някой човек на пътеката и си представих как се навърта около чешмата и точно тогава на 10-20 метра над мен видях кафеникавата козина на една сърна. Замръзнах и се опитах бавно да извадя фотоапарата. Изглежда, че тя не ме виждаше. После се сетих, че точно там слънцето блестеше и може би това ми помогна да остана незабелязан. Направих няколко кадъра и вече бях напълно удовлетворен от новата пътека.

След няколко секунди, които ми се видяха като доста дълга среща, сърничката започна бавно да се насочва към дерето и вече само чувах как се отдалечава. Изчаках още няколко секунди и продължих нагоре по склона. Много скоро се озовах на пътеката, която беше много широка и удобна. Ето я въпросната чешма.

Оттук нагоре следва относително стръмно изкачване до хотел Копитото, но за такива ситуации са измислени серпентините. В крайна сметка наклонът от един завой до следващия не е много голям и под прохладната сянка на големите букови дървета беше много приятно, особено на фона на пробиващите слънчеви лъчи.

Скоро след чешмата отляво на пътеката има една отбивка, която води до една скала. Камъкът се намира само на 5-10 метра от пътеката, но от него има страхотна гледка към София.

Внимавайте, когато стъпвате по камъните, защото пропастта под тях е внушителна. След кратка почивка отново поех нагоре. Тъкмо си мислех колко широка и удобна е пътеката и понеже на няколко пъти бях видял и следи от гуми на велосипед си помислих дали пък това не е вело трасе. Почти бях прав. Оказа се споделен маршрут.

Така че, внимавайте и се оглеждайте за прелитащи велосипедисти. Аз поне не видях никой, но все пак беше една 8 часа сутринта. Единственото друго нещо, което видях преди да стигна до хотела, бяха две-три кучета скитащи в гората. Докато вървях нагоре ги чух да лаят и по едно време ги забелязах отдясно на около 50 метра. Имах късмет, че те не ме забелязаха и чак след като се отдалечих нагоре по баира отново ги чух да лаят някъде под мен. Представих си как преследват някоя сърничка и хич не ми стана приятно.

Не след дълго достигнах и до хотела.

Малко преди хотела има едно разклонение на пътеката отляво, по което може да се тръгне към х. Момина скала и Боянския водопад през м. Пресопта. Аз реших да продължа по шосето до телевизионната кула. Все пак си е забележителност.

От кулата вече се насочих по пътеката към х. Момина скала. Внимавайте в началото на тази пътека, защото е доста обрасла.

Хубавото е, че тревистия участък е дълъг само няколко метра и после става доста по-приятно, особено като се има предвид, че наклонът е съвсем лек. Малко преди м. Пресопта видях, че вече има и узрели малини. Разбира се, тези до пътеката вече бяха обрани от лакоми туристи.

При м. Пресопта, където се събират пътеките от всички посоки, ми направи впечатление, че има две нови масички. Може и просто да са реновирани, но честно казано нямам спомен да съм ги виждал преди.

Има и новопоставена информационна табела.

От тук бързо стигнах до х. Момина скала, където малко преди поляната срещнах две момчета. Попитаха ме как се стигна до Боянския водопад и си помислих, че просто са тръгнали да се спускат отляво на реката по пътеката към Копитото, вместо да тръгнат надясно от хижата по зелената маркировка към водопада. Оказа се, че те съвсем нямат представа къде се намира водопада и очакваха, че ще се изкачват до него. След като им обясних, че традиционния маршрут с изкачване започва от кв. Бояна те се спогледаха и ме попитаха какво друго интересно има в района, докъдето да могат да се разходят с изкачване. Упътих ги да следват жълтата маркировка за Платото и х. Алеко и да отидат до Камен дел.

Аз започнах да се спускам по зелената маркировка към Боянския водопад. Малко след х. Момина скала ми направи впечатление, че са изградили някакъв зид за безопасност и за предотвратяване на ерозионните процеси.

Започнах да се спускам надолу към водопада. Пътеката има множество кратки отклонения, преки варианти и стъпала. По едно време видях, че съм пропуснал да продължа по маркирания и най-удобен вариант за стигане до водопада и се озовах близо до горния му ръб. Оттук се открива страхотна гледка към София. Направих една-две снимки и бързо се върнах малко назад. Внимавайте по ръбовете около водопада. Ако теренът не е заледен и човек не се отклонява към опасните скали не виждам нищо кой знае колко опасно. Все пак тук ежедневно идват стотици хора и малки деца. Но не липсват и инциденти, някои от които с фатален край.

По това време на годината водопадът не е много пълноводен, но все пак е достатъчно внушителен.

Не стоях много при водопада, за да мога да мина и през Боянското езеро и да се прибера навреме за разни други ежедневни задачи. Върнах се леко нагоре, за да продължа да се спускам по полегатата пътека към Бояна със зелена маркировка. От нея лесно можех да стигна до Боянското езеро. Другият вариант за прибиране до Бояна е по-стръмната пътека от водопада право надолу по течението на реката. Но днес имах достатъчно време да се насладя на по-дългия, но по-лек маршрут в посока езерото.

Всичко наоколо е зелено и свежо.

Пътеката минава покрай една скала, където почти всеки се отбива за снимка или просто да се полюбува на великолепната гледка към София и Копитото. Аз също не пропуснах да го сторя и да хвърля един поглед към далечния склон под Копитото, по който се изкачих по-рано същата сутрин.

Вече бях преминал по-голямата част от този хубав маршрут. Имах неочаквана среща със сърничка и бях много доволен. С усмивка на лицето се спуснах по отклонението към Боянското езеро. Водите му бяха спокойни и отразяваха околните дървета и небето.

От езерото тръгват няколко пътеки надолу към Бояна. Някои се връщат към основната пътека за Водопата, а други отвеждат чак до началото на въпросната пътека в Бояна, където свършва гората и започват къщите и кварталните улици. Аз избрах втория вариант, заобиколих езерото и тръгнах по пътеката със синя маркировка, където има няколко чешмички.

Спуснах се надолу към Бояна, където минах по ул. Поп Евстати Витошки, за да се върна при колата на ул. Белите брези. Минавайки покрай Боянската църква направих една снимка отвън.

Останах много доволен от днешната разходка и бих определил маршрута като добре балансиран. Не е много тежък, но все пак положителната денивелация е 700-800 метра, а разстоянието 11-12 км. Ето как изглежда на картата.

Ето тук може да видите/изтеглите маршрута, а това е връзка към албума със снимките.