През Казана на Витоша - от х. Физкултурник към з. Синята стрела

Вече доста пъти съм минавал около и над местността Казана на Витоша (долината между х. Физкултурник и вр. Белчова скала от страната на з. Синята стрела), но досега не бях преминавал директно оттам. Тази сутрин бях решил да се разходя по стандартния маршрут от с. Железница до х. Физкултурник и още не бях решил докъде още да отскоча след това, ако преценя, че имам време и желание. За моя голяма радост поех в посока вр. Карачаир, но вместо да се изкача до самия връх ми хрумна да се спусна към Казана и да се прибера през з. Синята стрела.

Скоро бяхме преминали към зимно часово време и слънцето изгряваше някъде към 7:10. Аз тръгнах с колата от София към 7 без нещо и точно по време на изгрева бях на площада на с. Железница. Оставих колата до колоритния ресторант "Витоша" и тръгнах нагоре по царската пътека към Черни връх. Тъкмо стигнах до поляната, която се е обособила като традиционно място за пикник и слънцето вече огряваше алено склоновете над поляната, която беше покрита със есенна слана. Не предполагах, че след около 1-2 часа щях да премина точно от там.

Нагоре по пътеката в гората слънцето си проправяше път между боровете.

Дотук не бях видял никой и понеже си мислех, че съм първият ентусиаст за деня се оглеждах за сърнички. Но на поляните между гората и хижата настигнах един мъж и една жена и разбрах, че не съм бил най-ранобуден. Слънцето вече добре напичаше източните склонове на планината.

Гледката надолу към полите на Витоша, където мъглата тепърва се разсейваше, беше вълшебна.

Неусетно стигнах до хижата, където си поех дъх. УАЗ-ка отпред си е класика.

От хижата тръгнах нагоре, но не знаех докъде точно ще стигна - най-вероятната ми цел без вр. Карачаир.

В подножието на върха се огледах към Казана и ме внезапно ме осени идеята да опитам да премина от там. Условията бяха много добри за преминаване без пътека - тревата беше пожълтяла и се открояваше от хвойната и вече беше слегнала. Времето беше сухо и слънчево.

Знам че между х. Физкултурник и вр. Белчова скала има стара пътека, която е започнала да се заличава. Бях гледал трак на хора преминавали от там, но в момента не разполагах с такъв. Погледнах картите BGMountains и OpenStreetMap с цел да видя къде точно е пътеката. Пътеката сякаш е най-заличена откъм страната на х. Физкултурник. В тази част не е нанесена и на картата. Аз се водех по GPS, като общо взето вървях по права линия към първото място, където имаше нанесена пътека на картата. Нямах проблем с придвижването надолу по склона. Тревата не беше висока и хвойната не беше гъста. Щом стигнах до пътеката усетих колко широка е била преди време. Макар и за кратко се радвах на утъпкани хоризонтални участъци.

Поглед назад в посока х. Физкултурник:

Ето го и дървото, което може да послужи за ориентир. Пътеката минава точно над него.

Тук-таме има каменни пирамидки.

През половината време пътеката беше ясно проследима, но на няколко места аз ли се заплесвах или пътеката просто се губеше, но в крайна сметка се оказвах в трева и/или хвойна. След кратка справка с GPS и след още известно крачене пак стигах до пътеката.

В участъка, който минава точно над горния край на гората видях три-четири сърнички. Но за жалост бяха по-бързи от мен и не успях да ги снимам. Ето на тази снимка все пак може някое кафяво петно да е една от тях. Козината им имаше същия цвят като околните храсти и треви.

Поглед надолу към долината на Селска река. Тук вече се намирам все по-близо до вр. Белчова скала.

От тук бързо стигнах до вр. Белчова скала, където срещнах една възрастна жена с кучето ѝ, което радостно ме посрещна отдалеч. Гледките от вр. Белчова скала също са много впечатляващи. Това е изглед в посока х. Физкултурник и местността, през която бяха преминал току-що.

От тук проведох кратка радиовръзка с един мой приятел, който в този момент се разхождаше около Златните мостове от другата страна на планината. Поех с бърза крачка надолу към з. Синята стрела.

Изглед към Рила и мъгливата Самоковска котловина.

Ето го и заслон Синята стрела.

Спуснах се към с. Железница на бегом по черните пътища. Разбира се, винаги има време за кратка почивка и няколко есенни кадъра. Това е гледка нагоре към х. Физкултурник и околните склонове.

За финал - златна есен по пътеката излизаща при беседките на голямата поляна над с. Железница.

Маршрутът определено ми допадна много и бих го повторил при подходящи условия.