Черни връх (28.12.2018 г.)

Вчера видях, че прогнозата за днес е добра и тъй като около празниците се оформиха поредица от почивни дни, реших тази сутрин да отскоча до Черни връх. Тръгнах рано сутринта с колата към Алеко. През последните дни не беше валял сняг и пътят беше добре опесъчен, но за жалост вече се бяха оформили характерните бабунки, които правят пътя доста неравен през зимата. Оставих колата пред хотел Морени. Вече беше започнало да се развиделява. Гледката към Софийското поле беше прекрасна - ниска слоеста облачност, а над нея багрите на предстоящия изгрев допринасяха за завършека на картината.

Тръгнах по "царския" път покрай Голи връх . През зимния сезон предпочитам да не поемам излишни рискове и обикновено минавам по този маршрут. Ратракът беше утъпкал пътя много добре. Върволиците от туристи също бяха допринесли и се вървеше много приятно до самия Черни връх.

По време на изгрева бях стигнал до местността между Горното и Долното плато. От тук се вижда цялото Софийско поле огряно от първите слънчеви лъчи.

Точно след изгрев всичко придобива един различен, топъл и приятен цвят.

Времето беше тихо и само по най-откритите части подухваше слаб ветрец. Ето как изглеждаше София от около 2000 метра надморска височина.

Когато стигнах до Черни връх, слънцето вече грееше високо. До този момент небето беше ясно, но точно тогава започна да се появява ефирна мъгла.

Отидох от другата страна на върха, за да изпия един чай и да се насладя на гледката към Рила, която се подаваше над мъглата.

Когато тръгнах наобратно мъглата се сгъсти доста.

Това беше за кратко и когато стигнах до платото, синьото небе пак се показа.

Така завърши този прекрасен преход в планината. Тук може да видите всички снимки, а тук може да намерите GPS маршрутът.