През Мусаленския венец (30.7.2017 г.)

Мусаленският венец е един изключително обзорен маршрут в Рила. Той преминава през първенеца на Балканите - връх Мусала (2925 м.), като преди и след това се върви по ръба на билото. Единият вариант за преминаване е като се започне от Ястребец (горната станция на кабинковия лифт от Боровец) и след това се премине през Маркуджиците, Алеко, Мусала, Малка Мусала, Иречек и Дено. Разбира се, може да се премине и в обратната посока.

Ходейки към вр. Мусала по "царската" пътека, често поглеждах към околните скалисти ръбове и се учудвах на хората, които понякога се показваха отгоре и преминаваха по този маршрут. Отдолу изглежда доста страшничко, но се оказа, че съвсем не е така. През по-голямата част от маршрута, билната пътечка е съвсем нормална и безопасна. Най-стръмните и скалисти участъци се подсичат на безопасно разстояние. Разбира се, ако човек реши да се отклони от пътечката и да надникне от ръба на скалите, тогава нещата стават малко по-различни. Но определено пътеката е подходяща за повечето планинари, които имат опит с преминаване по "стандартните" пътеки из Рила, Пирин и останалите по-стръмни и каменисти машрути из нашите планини.

Наближаваше уикенда и прогнозата за времето беше обещаваща. Така с един приятел решихме да се разходим до вр. Мусала на 30.7.2017 г. Обсъдихме варианта да преминем по този нов за нас маршрут, като уговорката беше да стигнем само от Ястребец до Мусала, защото не знаехме колко е тежък този маршрут, а искахме да се приберем обратно в София по-рано следобяд.

Стегнахме багажа и запалихме колата рано сутринта, така че да хванем едни от първите кабинки и след около час и нещо се озовахме на паркинга в Боровец. Стандартната опашка за уикендите през това време на годината беше започнала да се оформя. Някак си преминахме бързо и преди 9 часа вече бяхме горе. Небето беше кристално.

Тръгнахме към Макруджиците. В тази начална чат се върви по широк коларски път. Все още сме заредени с енергия и ентусиазъм и преминаваме бързо през първите хълмове.

Връх Мусала е постоянно пред нас и след всяка измината крачка изглежда все по-близо.

Съвсем скоро разбираме, защо си заслужава да се върви по билото. Откриват се невероятни гледки във всички посоки. Ето какво се вижда надясно.

Освен, че времето беше ясно, самата атмосфера беше много изчистена и типичната лятна мараня липсваше. Можехме ясно да видим дори мраморното било на Пирин.

След Маркуджиците широкият коларски път преминава в тясна пътчека, като на места се върви по камъни и скални ръбчета, но няма проблеми с преминаването.

Маркировка няма, но на повечето места се виждат типичните каменни пирамидки.

По принцип се върви само по билото и ако времето е ясно няма проблеми с ориентацията. Единствено в кратките участъци, които преминават през клека, изпадахме в чудене през коя точно пролука на клека да тръгнем. Обикновено успявахме да видим каменните пирамидки, а при съмнение просто поглеждахме към GPS-a. Силно препоръчвам хората да носят нещо такова със себе си в планината. Дори да нямат специализирано GPS устройство за навигация, един обикновен смартфон с инсталиран OruxMaps върши отлична работа.

Малко преди вр. Алеко се открива невероятна гледка към вр. Мусала и Алековото езеро в ниското.

При подсичането на вр. Алеко има едно-две места, където пътечката е малко по-тясна и инстинктивно човек се подпира с ръка върху скалите. Но определено за подвижен човек и при сухо време, този участък не би трябвало да представлява проблем. След преминаване на вр. Алеко и с наближаването към вр. Мусала, пътеката преминава през изцяло каменисти участъци. На снимките изглежда малко плашещо, но определно повечето планинари с опит няма да имат никакъв проблем. С риск да се повторя - при сухо време.

Връх Мусала изглежда съвсем близо.

Ние гледахме да не се размотаваме много и след около 2 ч и 15 мин. и малко пот по челата вече бяхме на върха.

Седнахме да хапнем малко след самия връх. Храната е много вкусна при такива гледки.

Щяхме да се връщаме от тук, но поглеждайки часовника и липсата на облаците, които щяха да се появят следобед, ни накара да продължим по пътеката към вр. Малка Мусала. Следва преминаване през Трионите. Самото име на този скален участък е малко стряскащо, но се оказа че билната пътечка ги подсича на безопасно разстояние. Релефът в този район наистина е впечатляващ.

Скоро след това се изкачихме към вр. Малка Мусала, откъдето се открива интересна гледка към вр. Мусала.

Следва преминаване през вр. Иречек. Преминаването не е много трудно, но на моменти пътечката е малко по-стръмна и трябва да се внимава с ронливите камъчета.

Поглед към Леденото езеро:

Между вр. Иречек и вр. Дено се намира скалният феномен Сфинкса, откъдето при нужда може да се слезе към хижа Мусала. Ние продължихме към вр. Дено. От там се спуснахме към пътеката със зелена маркировка, която идва от горната станция на лифт "Ситняково експрес". Продължихме по тази пъткеа към х. Мусала. Следобедните облаци вече се бяха показали над вр. Мусала.

При хижата седнахме за кратка почивка. Хапнахме каквото ни беше останало в раниците и се затичахме по коларския път към Ястребец. Целият преход бе около 16 км. и ни отне около 6 часа, но темпото е строго индивидуално за всеки. Силно го препоръчвам на всички планинари, защото гледките са невероятни. Също така е доста спокойно. За целия преход срещнахме само една шепа хора, за разлика от върволицата туристи, които се чуваха по класическата пътека отдолу.

Тук може да видите още снимки, а това е GPS маршрутът.

Comments