От Белчова скала до Железница през Загорчов дол

Днес (29.5.2021 г.) се качих до от Железница до Белчова скала (през Синятра стрела) и там ми хрумна да се върна до Железница през Загорчов дол и най-накрая да видя що за пътека има там.

Първо се чудех дали да не мина през Казана и да сляза откъм х. Физкултурник, защото снегът вече се е стопил, но в крайна сметка реших за "по-бързо" да пробвам "пътеката" право надолу към Селска / Железничка река. Беше хладно и бях с дълъг панталон, а и растителността уж все още не е избуяла чак толкова много, което ме мотивира допълнително. Гледка към Казана:





По принцип през цялото време се опитвах да следя пътеката от картата BGMountains.

Мога да разделя слизането на 4 части:
1) От Белчова скала през хвойната до горския пояс - Тук вече имах един неуспешен опит и знаех какво ме очаква - хвойна, но не много трудна за преминаване. Настроих се, че пътека няма да намеря и набързо прегазих с мисълта какво ли ме чака надолу. По принцип не е трудно за преминаване, но дългите панталони са силно препоръчителни.


2) Буковата гора - Този участък ми беше много приятен. В гората няма растителност и лесно се ходи, макар и без пътека. Сухите пръчки пукаха под краката ми и сърните ме усетиха първи. Има някои много стари дървета:


Като цяло следвах моя план - вървях в посока надолу и гледах да следвам "пътеката", но през цялото време вървях без пътека. Възможно е пътеката от картата да не е много точна, а и моят GPS в това дере най-вероятно даваше известни отклонения. Интересното е, че на няколко пъти пресякох сравнително добре изразена пътека. На места си мислех, че може и дивите животни да са си направили пътечки, но на едно място беше доста широка и даже попаднах на PVC маркировката, която съм виждал по поречеито на Селска река:




Най-вероятно това беше същинската пътека, която сигурно прави серпентини, но така и не опитах да видя докъде ще ме отведе.

3) По поречието на Загорчов дол и пресичането на Селска река - Когато се спуснах до самия Загорчов дол растителността вече беше по-висока. Най-вероятно не трябваше да стигам до самата рекичка, но в крайна сметка се наложи да прекося няколко метра с буйна растителност. С дългите панталони нямаше проблеми. Минах и покрай някакво водохващане:




Малко по-надолу минах и покрай някаква захвърлена тръба, а скоро след това изглежда попаднах на правилната пътека, където PVC маркировката беше отчетлива:






Тази пътечка ме отдведе до Селска река, където имаше някаква шахта и нещо, което не мога да определя :)




Последвах PVC маркировката с цел да премина от другата страна на Селска река. Снегът вече почти се е стопил навсякъде и реките не са чак толкова буйни колкото бяха в началото на месеца. Преминава се с повишено внимание, но без проблеми:




След като преминах Селска река се опитах да видя как най-лесно да стигна до пътеката, която се спуска през Устрошки дол, но не успях и тръгнах директно, където ми беше най-удобно. Вече веднъж слизах без пътека откъм Устрошки дол и знаех, че по поречието на Селска река пътеката вече е много хубава и просто гледах как най-бързо да стигна до там.

4) По поречието на Селска река - Този участък е най-добър и тук няма какво толкова да се каже. След като стигнах до пътеката, която се спуска от Усторошки дол и продължих по поречието на Селска река, пътеката стана като магистрала и вече ми беше и познато.


Поглед назад към Загорчов дол и гората през която слязох:


Тук вече съм на голямата поляна и отново поглеждам назад към Казана:


Като цяло беше доста приятна разходка. Тук може да намерите GPS маршрут от разходката, а тук са всички снимки.