От Бистрица до Алеко през Бистришко бранище

С. Бистрица се намира съвсем близо до гр. София и е разположено в полите на Витоша от североизточната страна на планината. То се намира в подножието на Резньовете и е един от изходните пунктове за планински разходки.

От с. Бистрица има две основни и маркирани пътеки, които стигат до х. Алеко. И двете са добре маркирани в зелено и започват от центъра на селото, където обръщат част от автобусите на градския транспорт. Трябва да си призная, че досега не бях преминавал по нито един от тези маршрути. Качвал съм се много пъти до Алеко и околните върхове, като съм тръгвал от повечето села и квартали в подножието - Железница, Симеоново, Драгалевци, Бояна, но Бистрица все така оставаше на заден план. Радвам се, че днес поправих тази грешка, защото маршрутът е изключително приятен и преминава през биосферния резерват "Бистришко бранище".

Аз избрах да се кача нагоре по пътеката, която върви по поречието на Бистришка река и да сляза по другата пътека, която пък преминава по поречието на Янчовска река. Най-образно казано, като се погледне от с. Бистрица нагоре към планината, се изкачих по пътеката, която е "отляво" и се спуснах по тази, която е "отдясно". Получи се прекрасен кръгов маршрут.

Въпреки, че началото на маркировката е в центъра на Бистрица, аз продължих с колата по ул. Стефан Стамболов и паркирах на един малък паркинг в края на селото, откъдето пътеката навлиза в гората. Това е популярно място за начало на много разходки и през почивните дни трудно се намира място за паркиране, но аз пристигнах рано сутринта (около 7:30) и нямаше абсолютно никой. Само на няколко метра от паркинга и в самото начало на пътеката през мен се извиси табелата за "добре дошли" в първия природен парк в България и на Балканския полуостров - "Витоша".

Малко по-нагоре пътеката със зелена маркировка, по която бях избрал да се кача до х. Алеко, се пресича с нискообиколната пътека "Галунка", която е част от маршрута на "Витоша 100 км." и която е изключително популярна.

Пътеката не е много стръмна, но все пак до х. Алеко денивелацията е около 800 м., а разстоянието е около 7-8 км., така че през повечето време наклонът се усеща. В края на този разказ ще намерите линк към GPS маршрута, но от следващата картинка може да добиете престава откъде точно съм минал. В розово се вижда моят маршрут наложен върху картата на сайта https://kade.si/.

През по-голямата част от маршрута се преминава през гора и през пролетта, когато всичко се е раззеленило е изключително приятно.

На около 2 км. от началото, пътеката съвсем се доближава до Бистришка река, където има заслон и поредица от много красиви мостчета. През месец май реката е много пълноводна и се почувствах прекрасно слушайки бученето на водата, заобиколен от толкова много зеленина.

От тук следва участък, където пътеката буквално върви успоредно с реката.

Направи ми впечатление една табелка, която е от времето, когато паркът е бил народен. Няма значение какъв термин ще се използва, важно е да съумеем да опазим природата в парка незасегната.

След като продължих още малко по-нагоре покрай реката, навлязох в границите на биосферния резерват "Бистришко бранище".

Тук през 2001 г. силна буря поваля огромна част от иглолистните дървета, но с цел запазване на екосистемата, непокътната от човешко влияние, падналите дървета не са извозени и почистени.

Останал съм с впечатлението, че тази пътека все пак не е от най-популярните на Витоша. Доскоро за близо два месеца достъпът до планината съвсем беше ограничен, заради пандемията от коронавируса. Наскоро в района на х. Алеко бяха забелязани следи от мечка, а преди няколко години автоматичен фотокапан беше заснел мечка в "Бистришко бранище". Денят едва започваше и бях съвсем сам по пътеката. Затова от време на време вдигах шум докато напредвах нагоре по пътеката :)

След още няколкостотин метра, пътеката се отклонява надясно от реката и изкачването към х. Алеко продължава сред смесени иглолистни и широколистни гори.

Все по-често се виждат пречупените иглолистни дървета.

Пътеката се изкачва по хълма, откъдето се открива гледка към отсрещния склон, където гледката на всички тези повалени дървета е поразителна.

Останалите иглолистни дървета са подложени на допълнителна атака - корояд. За жалост много от тях вече са унищожени.

С напредване на времето и километрите, постепенно се приближих до района на х. Алеко. Пътеката тук вече излиза от гората и все по-често преминава през открити участъци. В този район и наклонът вече не е толкова голям и все по-често се върви по леко.

Наличието на минзухари ми подсказа, че вече се намирам доста по-високо в планината.

Преминавайки през един иглолистен участък, останах впечатлен от осеяната с шишарки пътека.

Вече се намирах съвсем близо до х. Алеко и преминах през каменната река, през която има дървено мостче за улеснение на туристите.

С излизането от гората се откриват гледки и към Резньовете.

Само след няколко минути преминах през ски пистата "Лалето". Гостилниците и детския кът около х. Алеко са затворени, заради вируса и липсата на хора в този ранен час, както леко мрачното време ме накара за миг да усетя атмосферата на някой постапокалиптичен филм.

Най-сетне пристигнах пред х. Алеко, където все пак се мяркаха хора, най-вероятно тръгнали към Черни връх.

Аз продължих към паркинга преди хижата и малко след него се отклоних надолу по пътеката, която води надолу към кв. Симеоново и с. Бистрица. Тук има на пътеката има едновременно две маркировки - жълта и зелена, като жълтата води към кв. Симеоново, а зелена към с. Бистрица. Маркировката е споделена до долната станция на ски пистата "Лалето". Пътеката преминава покрай шосето от кв. Драгалевци до х. Алеко. Пролетните дъждове се още не са измили пясъка от пътя и неприятните малки бабунки по пътя ми напомниха за отминалия зимен сезон.

Пътеката преминава покрай поредица от поточета и аз съвсем изгубих бройката на живописните дървени мостчета.

В долния край на ски пистата нямаше никой, освен двама туристи, които бяха тръгнали право нагоре през самата писта.

Тук зелената маркировка се отклонява към с. Бистрица и аз тръгнах натам. В началото на гората попаднах на две интересни големи метални стълбища, боядисани в жълто. Нямам представа каква е била идеята да се построят толкова големи стъпала точно тук.

Спуснах се надолу по пътеката покрай Янчовска река. Времето напредваше и тук на няколко пъти се разминах с туристи тръгнали нагоре. Пътеката отново минава покрай самата реката, подобно на тази по която се бях изкачил.

Когато се спуснах до добре познатата нискообиколна пътека, която свързва кв. Симеоново и с. Бистрица, завих надясно по нея, защото следвайки зелената маркировка надолу щях да се спусна към центъра на с. Бистрица, а целта ми беше да стигна до колата.

Вървейки по нискообиколната пътека преминах през едно от емблематичните мостчета.

Скоро след това се спуснах надолу към паркинга, доволен от прекрасната разходка по този нов за мен маршрут. Сигурен съм, че през есента този маршрут също би бил много красив!

GPS маршрута може да видите тук, а тук са всички снимки от разходката.