Изгрев на Черни връх

Повечето хора спят в ранната сутрин и пропускат изгрева, а той определено е нещо специално, заради което си заслужава да се събудиш. Магията е пълна, когато това се случва на необичайни и любими места в съчетание с великолепна гледка. Черни връх на Витоша е едно такова място и днес за щастие бях там по време на едва втория изгрев за новата 2020 година. Още по-специален беше този миг за мен, защото беше споделен с моята половинка.

Според мен най-подходящото време за любуване на изгрева на Черни връх е в края на годината, защото тогава слънцето изгрява най-късно (почти в 8 часа) и когато всичко наоколо е побеляло, тогава меките оранжеви нюанси са пленителни. Вече няколко пъти съм правил този преход и всеки път гледката си заслужава ранното ставане. Приятелката ми беше впечатлена от старите кадри и беше заявила, че някой ден ще дойде с мен, за да го види с очите си.

Тази година времето около Коледа и Нова година беше сравнително динамично, но точно след новогодишната нощ се очертаваше стабилизиране на атмосферата. Именно тогава ми дойде идеята, че времето е подходящо за посрещане на изгрева на Черни връх. Споделих това хрумване с половинката и тя прояви желание да се включи.

Започнахме да планираме нещата. Първо, организирахме децата да спят при баба, защото са още твърде малки за подобни разходки. Второ, започнах да следя прогнозата за времето. Трето, трябваше да пресметнем колко рано трябва да станем, за да успеем да сме горе навреме.

Прогнозата за времето беше сравнително добра. Притесненията ми идваха от факта, че имаше вероятност за частична облачност, а на Витоша често това значи билото и върха да са покрити с облаци и мъглата да скрива гледката. Добре че от Българска Организация на Хижите с Обсервация, са поставили и поддържат камера на върха, което дава отлична представа за времето в реално време. Предходната вечер от София се виждаше, че малко, но достатъчно облаци бяха покрили високата част на планината и на камерата се виждаше само мъгла. За щастие с напредването на времето на камерата видях, че мъглата се разкъсва и тези гледки се редуваха през няколко минути:

С наближаването на полунощ започнаха да преобладават все по ясни изображения, като това беше положението до момента на нашето тръгване. Въпреки възможността мъглата да се появи отново, ние бяхме твърдо решени да опитаме.

Другият особен момент беше температурата. Очертаваше се да бъде около -15 градуса в комбинация с умерен вятър от около 40 км/ч. По прогноза щеше да се усеща като -18 градуса. Това, за разлика от мъглата, можеше да преодолеем като облечем термобельо, няколко слоя дрехи, ръкавици и шапки.

Трябваше да станем доста рано. Изгревът по това време на годината е към 7:55. Досега всеки път съм бил сам и имах възможността да си регулирам темпото когато видя, че изоставам и може да изпусна изгрева, но този път бяхме двама и трябваше да предвидим достатъчно време. Проблемът беше, че приятелката ми отдавна не се беше качвала и не знаехме в каква форма е и колко време щеше да ѝ отнеме. Преценихме, че ще ни трябват два часа. Това значеше, че трябва да сме в района на хотел Морени поне към 5:50. Пътят с колата до там ни отнема около 40 мин. и бяхме решили, че ще тръгнем от вкъщи към 5:00. Включвайки разсънването, обличането и приготвянето на топъл чай, означаваше да станем към 4:00. Мотивация беше силна и ни помогна да преодолеем ранното събуждане.

Така точно към 5:00 потеглихме към Витоша и след 40-50 минути бяхме пред хотел Морени. През последните години той беше в ремонт и сега се изненадах, защото изглеждаше, че вече работи. Надписите светеха и отпред имаше паркирани поне 7-8 автомобила.

Паркирахме в района на хотела, където обичам да спирам, когато преходите започват от тази част на планината, защото мястото е удобно. Имахме само един челник, затова си носехме и джобно фенерче. Включихме ги и тръгнахме към Голи връх, за да вървим по добре отъпкания коларски път - Зелената писта.

За наше учудване нямаше никакъв вятър. Луната беше залязла отдавна и в гората преди Голи връх беше доста тъмно. Боровете бяха покрити със сняг от краткотрайните валежи през празничните дни. Липсата на луна спомагаше звездите ярко да се открояват на нощното небе, което се виждаше от време на време между дърветата. Нямаше никой наоколо и се чуваше само скърцането на стъпките ни по заснежения път. Моментът беше приказен.

Продължавахме да крачим нагоре и скоро се озовахме на платото, където беше открито и вече се виждаха светлините на столицата. Вече бяхме изминали 1-2 километра и заради многото дрехи и движението нагоре започнахме да се затопляме. Свалихме няколко слоя от ръкавиците и шапките. След като се качихме на Горното плато гледката към града беше още по-прекрасна. Заради липсата на светлина, фотоапаратът не можеше да улови това което виждаше окото.

Вече наближавахме мястото където пътят се събира с пътеката идваща от Стената. Пред нас се извисяваше Малкия резен и от лявата му страна небето вече започна да се просветлява. Тук усетихме полъха на типичния Витошки ветрец. Имахме още около 50 минути до изгрева. Изглеждаше, че имаме достатъчно време, но избягвахме да спираме за по-дълго, защото знам, че накрая и наклонът и умората са най-големи.

Вече се беше развиделило и нямаше нужда от челника.

Вървяхме нагоре по коловата маркировка към върха, а от отляво на нас се виждаха силуетите на Резньовете и кулата на РВД.

Нюансите на синьото, преливащи към розово, бяха пленителни. За наше щастие нямаше и помен от мъгла и облаци.

Скоро след това бяхме на върха, а до изгрева имаше още няколко минути. На върха видяхме дежурния метеоролог, който изглежда правеше редовните измервания малко преди 8 часа. После на сайта на НИМХ видях, че в 8 часа температурата на върха е била -12 градуса.

Имахме време да се полюбуваме на великолепната гледка и да заемем място, където да ни огреят първите слънчеви лъчи. Много подходящо място са камъните от южната страна на поляната на върха, откъдето се открива гледка към цялата Рила планина. Слънцето щеше да се покаже всеки момент между Големия резен и Рила. Там зад камъните се надявахме да намерим завет, защото с качването на върха вятърът се засили и тогава се усили и усещането за студ.

Ето го и слънцето, което ни дарява с топлина и светлина:

С показването на слънцето нюансите рязко се промениха към оранжевата гама. Направихме снимки във всички посоки.

Вятърът не спираше, а ние стояхме на едно място и започнахме да зъзнем. Беше първият работен ден за годината, а чайната на върха работи само събота и неделя. Но около празниците много хора са почивка и се качват нагоре и имах надежда, че може да са я отворили. Часът беше 8:00, точно времето в което обикновено започва работа. За съжаление беше заключено. Интересното е, че беше заключена и най-външната врата и не можахме да влезем дори в преддверието. В този момент нямаше как да не се сетя за случката от миналата Нова година, заради която се смениха стопаните на чайната.

Добре че вятърът беше северен и пред вратата на заслона беше тихо. Изпихме един шипков чай от термоса и се отправихме надолу. Мечокът остана на своя пост пред входа на заслона:

Тъкмо заобиколихме метеорологичната станция и срещнахме една жена с кучето си, а след това по пътя вече имаше учудващо доста туристи тръгнали в този ранен час към върха.

Макар и рано, докато слизахме надолу слънцето грееше и на местата на които нямаше вятър ни се искаше направо да си полегнем като на плаж.

Отново минахме покрай покритие със сняг борчета, но сега за разлика отпреди няколко часа беше светло и можехме да се насладим на причудливите форми, които бяха придобили:

След около 4 часа вече бяхме при колата доволни от този страхотен преход.

Още снимки и GPS маршрут може да намерите тук.

Пожелавам на всички много здраве и вълнуващи разходки през новата година!