Обиколката на Витоша 100 км.

Обиколката на Витоша е едно събитие, което става все по-популярно и което вече от около 7 години е нещо, което започвам и не успявам да завърша. Ето, че тази година успях да стигна до финала, изминавайки заветните 100 км., макар и малко по-бавно от контролното време.

Участвам винаги като скороходец. Първият път беше през далечната 2012 г. и тогава стигнах до с. Ярлово. Тогава, както и сега участвах заедно с един приятел, който в последствие завърши два пъти самостоятелно и сега ме съпроводи до финала. При това първо участие един от основните проблеми, освен умората, се оказаха мазолите. Бях чел за този проблем, но понеже до тогава не се бях сблъсквал с такова нещо, просто сложих лепенките в раницата и тръгнах с идеята "да видим какво ще стане". Е, стана така, че след около 20 км. мазолите се появиха и въпреки, че им сложих лепенки, по-скоро беше "след дъжд качулка". Затова при всички следващи опити предварително си облепвах с лейкопласт всяко пръстче на краката, както и целите ходила. В резултат на това превантивно действие, не съм имал сериозни проблеми с мазоли от тогава. Разбира се, всичко е свързано с подготовката на всеки отделен участник и просто при някои хора по-трудно се образуват мазоли. Също така много зависи от обувките и чорапите. Тази година опитахме системата с два чифта чорапи (тънки отдолу и по-плътни и стегнати отгоре) и изглежда, че имаше ефект. Аз се бях облепил, така че нямах проблеми с мазолите, но моят приятел този път не беше сложил лепенки и въпреки това нямаше сериозни проблеми до края. Относно обувките, според мен е най-добре да са по възможност по-леки маратонки за тичане. Трасето минава през няколко леко по-каменисти участъка, но като цяло е предимно равно, а има и доста участъци по асфалт. Затова е важно обувките да са максимално леки и удобни. Пудрата за крака също помага. Интересен съвет получих по време на едно участие преди години - да се сложи дамска превръзка под ходилото, за да попива влагата, но не съм опитвал досега.

Състезанието определено е доста тежко за обикновен турист като мен. През годините обикновено стигах до средата - с. Чуйпетлово или с. Ярлово и причината да спра е,  че краката и ставите от кръста надолу започват да ме стягат някъде след 30-40 км. Ако в такъв момент спра за по-дълга почивка, тогава раздвижването става много трудно.

Друга важна част в уравнението е метеорологичната обстановка. Преходът е много дълъг и вероятността през юни месец по някое време да завали дъжд или дори да се развие гръмотевична буря е много голяма. Всъщност това беше причината вече два или три пъти да не стартираме през годините.

Преди няколко години имах (може би още го имам) някакъв проблем с коляното и това беше причина да стигна до с. Чуйпетлово и да не рискувам да се повредя, мъчейки се по-натам по трасето. 

Заради типично нестабилното време по това време на година и заради предходните неуспехи,  миналата година решихме да не се записваме, а като наближи състезанието да преценим дали времето е подходящо и дали ни се ходи. Накрая все пак решихме да тръгнем и да се разходим до някъде. Преди старта се чувствах добре, но в последствие се оказа че маратонките са ми леко малки. След облепването на пръстите станаха още по-малки и след 20 км. започнаха да ме стягат доста. В комбинация с умората и притиснатите пръсти изкарах до с. Ярлово и там спряхме. Равносметката бяха три паднали нокътя няколко седмици след състезанието.

Тази година положението беше подобно, но се надявах този път поне маратонките да не ме стягат. Моят приятел не беше сигурен дали ще може да участва, времето беше доста динамично през последните седмици и изчакахме да наближи старта, за да решим какво да правим. В крайна сметка, в последния момент прогнозата обещаваше 2-3 дни стабилно и топло време и ние бяхме налице. Решихме да тръгнем към 20:30, което е с 30-ина минути по рано от миналата година, когато потичахме за да стигнем до с. Кладница преди първите бегачи. Преди с. Кладница пътеката е доста тясна, а не искахме да пречим точно на най-бързите, които идваха след нас. Затова сега си оставихме още малко аванс. Възможността да се движим, макар и за кратко с най-бързите бегачи е една от причините да тръгнем по-рано, при положение, че нямахме стартови номера и не бяхме обвързани със стартът в 00:00.

Преди да разкажа как протече самата обиколка тази година, ще кажа няколко думи за багажа. Той също строго зависи от подготовката на всеки участник. Общото правило е, че колкото по добре е подготвен човек, толкова по малко багаж носи. Когато тръгнем по-рано и започнат да ни изпреварват първите бегачи е много интересно да наблюдаваме как постепенно ни настигат хора, които са все по-облечени и носят все повече багаж. Общо взето по пунктовете има достатъчно храна и вода. Но ако човек не се чувства уверен започва "за всеки случай" да си слага в раницата какво ли не. Това е по-скоро грешка, защото всеки допълнителен килограм в раницата се отразява при толкова часове по пътеките. Но при нашите два последни опита разчитахме само на себе си (не се бяхме записали официално и бяхме без подкрепа по пунктовете) и затова нямаше как да тръгнем без багаж. Моят списък за тази година може да се сведе до това:

• вода 3 литра - не ползвахме от пунктовете, но всъщност си доливахме от чешмите при Бялата вода, яз. Студена, с. Чуйпетлово и с. Ярлово. Така почти постоянно имахме по 3 литра вода за всеки случай, като само в последните километри понамалихме от запасите.
• суджук - около 400-500 гр., като това беше основното ядене.
• половин литър зелен чай, примесен с чиа - едно семе, което според автора на книгата "Родени да тичат" дава енергия на легендарните бегачи от племето тараумара
• една манерка ликьор Йегермайстер
• 3-4 препечени филийки хляб
• фурми и бадеми
• сладко - отначало беше малко но при с. Ярлово заредихме още от магазинчето (шоколад и шоколадови десертчета)
• енергийни барчета
• челник със заредени батерии
• външна батерия за телефона
• телефон
• пари и лична карта
• лепенки
• швейцарско ножче
• шапка за слънце
• слънцезащитен крем
• ветровка
• втори телефон за записване на GPS маршрут
• кабелчета за зареждане на телефоните

Теглото на багажа беше около 7 кг., което е доста, но колкото и да се опитвам, ми е трудно да намаля.

Така дългоочакваният ден настъпи. Беше 15.6.2019 г. и ние отидохме малко след 20:00 при старта пред Националния исторически музей в кв. Бояна. Загряхме хубаво, което е нещо важно, макар да не обръщам голямо внимание на тази част от подготовката.

През последните години се предвижвах по трасето предимно с ходене, но това натоварва много ставите, а и скоростта е малко по-ниска. Затова през последните две години редуваме тичане с ходене, поне докъдето имам сили. Лекото тичане разтоварва мускулите, особено по равното и леките нанадолнища.

Ще разделя прехода на части, които се препокриват с отсечките между пунктовете по трасето:

1. Бояна - Владая - Първият участък е предимно изкачване. Тук почти през цялото време ходехме. В началото бяхме заредени с енергия, приказвахме си и покрай еуфорията не усетих изкачването. Преминава се сравнително лесно. След кв. Бояна и пресичането на шосето към Златните мостове се преминава покрай чешмата Бялата вода, където напълнихме бутилките до горе.
   
2. Владая - Кладница - Тук пътеката е почти равна и на места има лек наклон надолу. Това е много подходящ участък за тичане, като при нас беше по-скоро редуване на тичане с ходене. Около 10-15 мин. тичане и след това 5 мин ходене според терена. Тичането ни беше със скорост 7-8 км/час. Участъкът е дълъг и сякаш достигането до с. Кладница е лек преломен момент. До там е някак си задължително да се стигне, а после каквото ще да става. Това е участъкът, който изцяло винаги сме преминавали на челници и тук в гората най-силно се усеща атмосферата на нощния преход. Преминавайки над с. Рударци и околните къщи долавяхме силната сръбска музика от компании, които се веселяха в съботната топла вечер.
   
3. Кладница - Студена - Първо се върви по асфалтово шосе, но поне преобладава спускането. Следва леко изкачване и се върви по черни пътища, водещи към яз. Студена. Ако е мокро, тогава тук е много много кално. Миналата година положението беше трагично. Но за щастие тази година всичко беше наред - навсякъде беше сухо, като само на обичайните 1-2 места имаше локви и кал около тях. Минахме покрай един странен тип, който си беше пуснал приятна музика и седеше покрай пътя около огъня, който гореше силно в прохладната нощ. Предполагам чакаше участниците, а с нас се пошегува, че гоним мечките по трасето. Все още не ни бяха настигнали най-бързите, а по сметки ги очаквахме съвсем скоро. Затова последните два километра преди пункта ги взехме на бегом и точно 2-3 минути след като стигнахме на пункта ни изпревари първият бегач. На този пункт има една чешма с кран, където си отпочинахме и доляхме вода.
   
4. Студена - Чуйпетлово - Това е труден участък. Върви се само по асфалтов път, но изкачването е постоянно и дълго. Изминатите километри наближават 40 и затова много хора се отказват именно при с. Чуйпетлово. Този път поне се чувствах по-добре от миналите години и не мислех да спираме. Въпреки топлото време през деня, определено утрото беше хладно и започнахме да измръзваме докато хапвахме и пийвахме на люлките до пункта. Облякохме ветровките, наляхме вода от чешмата и продължихме. При ставането все пак усетих, че мускулите и ставите са започнали да се стягат от дългия път изминат до тук.
   
5. Чуйпетлово - Ярлово - Това е един от най-дългите участъци. Но поне през по голямата част е спускане и се върви по черен път. Отначало, след като се излезе от гората над с. Чуйпетлово, се минава по един открит участък, част от маршрута Е-4. Много красиво място, откъдето има прекрасна гледка към Рила планина. Тук потичахме заедно с другите бегачи, които ни бяха настигнали в този момент. Скоро след това започнаха да ми свършват силите. Концентрацията ми спадна, станах некомуникативен и забавихме темпото. Нямаше как да продължа така до следващия пункт, защото с. Ярлово беше на поне 7 км. Затова спряхме и се заредихме с малко ликьор, сладко и суджук. Определено ми помогна, защото пак продължих с малко по-бодра крачка. От тук до финала все по-често изпадах в такова състояние и се подсилвах приемайки калории по време на кратките почивки. Стигнахме до с. Ярлово малко преди обяд и слънцето вече печеше силно. Умората си казваше думата, но все пак имах сили и не мислех за отказване. Понеже запасите с храна ни бяха намалели, особено сладките неща, затова напазарувахме от магазинчето на площада.
   
6. Ярлово - Брезите - Това е един от трудните участъци. Разстоянието не е малко, а първата половина е изкачване. Също така теренът е открит и обикновено повечето хора го минават след като слънцето се е вдигнало високо. Позабавихме темпото. Аз започнах да усещам как ходилата ми са се натъртили. В комбинация с умората и схванатите стави, започнах да ходя по-бавно. При в.з. Ярема намерих сили да потичам при спускането към шосето, както и по самото шосе. За пръв път минавах през тази част и очаквах, че спирката при Брезите ще се появи скоро, но имаше още няколко километра, като около 2 от тях преминаваха през асфалтово шосе с лек наклон нагоре. Никак не ми хареса това и когато стигнахме до Брезите вече сериозно бях започнал да се чудя дали да спрем или да продължа напред. Но времето беше хубаво, все още беше рано (все пак бяхме тръгнали 3 часа преди другите), а моите несгоди не бяха твърде критични. Щеше много да ме е яд, ако се бях отказал на около 25 км. преди финала. Затова продължихме напред.
   
7. Брезите - Бистрица - Малко след началото на този участък, маршрутът продължава по добре познатата пенсионерска пътека от с. Железница към с. Бистрица и кв. Симеоново. Няколко пъти съм го минавал това трасе и знам колко е приятно. Хем е сянка, хем е равно и лек наклон надолу. Затова се мотивирах да продължа. Оставаха около 20 км. и в сравнение с цялото трасе изглеждаше малко. Но всъщност 20 км. не са никак малко и в това състояние при което вече не можех да тичам или да ходя бързо всъщност си бяха доста километри. Сметнах, че ако се влача с 3 км./ч. ще ни трябват още около 7 часа, което означаваше да надхвърлим 24 часа и да замръкнем на Витоша за втори път. Това не изглеждаше много добре, но хубавото е, че макар и трудно успявах да поддържам някакво темпо от около 4-5 км./ч. По тази пътека вече имаше много туристи и постоянно се разминавахме. С нашата скорост не беше проблем, но за участниците с колело сигурно не е много приятно. Стигнахме до пункта над с. Бистрица и още не бях сигурен дали ще завърша. Но след кратка почивка продължихме напред, вече мислейки си за финала.
8. Бистрица - Драгалевци - Този участък продължава по нискообиколната пътека. Преди Симеоновските езера има едно неприятно, но кратко спускане. Вече не правех опити да тичам. Заради натъртените ходила сигурно си кривях походката. Заради това или просто заради дългия преход започнах да усещам дискомфорт и болка в левия глезен. След състезанието се оказа леко подут, но само 2-3 дни след финала почти не го усещам. Явно  само се е претоварил.
   
9. Драгалевци - Бояна - Това е така мечтаната финална отсечка. Минавал съм го веднъж и тогава ми се стори кратко, но сега алеята преди кв. Бояна изглеждаше безкрайна. Същото важи за спускането покрай резиденцията в кв. Бояна. Въпреки спускането и въпреки това, че беше дълго само няколко стотин метра беше труден момент. И така след 21 часа и 43 мин стигнахме до там откъдето бяхме тръгнали.
   

Всеки път става така, че когато е най-трудно се чудя защо го правя и кога ще спре. Но щом минат няколко дни и болката премине остава само хубавият спомен и очакването за нов опит.

Поздравявам магазин Алпи и всички хора свързани с организирането на това нещо, защото наистина е голямо събитие и броят на участниците вече е четирицифрено число.

Като съвет мога да кажа, че не трябва да се хвърлят усилията в началото. Но в хубаво човек да открие своето темпо и да се опитва да тича по малко, дори да му се струва трудно. Така хем се поддържа по-добро темпо, хем тялото се разтоварва. Но пак искам да кажа, че това не трябва да е на цената на изхабяване на всички сили и запаси на тялото в самото начало. Разбира се, това са съвети към други хора, които се движат с такова темпо. Атлетите, които бягат през цялото трасе са съвсем друга работа.

Ако решите да участвате, тогава е хубаво да имате другар, макар че има много хора и едва ли ще останете сами. Но все пак по едно време се скороходците се разреждат, а преди с. Кладница е тъмно и там някъде са мечките на Витоша :) После няма проблеми, защото става светло и пътеката излиза от гората, макар че с другар по бързо минава времето.

Има много бедстващи хора по трасето, така че е добре да помагате с каквото можете. Храна, вода лепенки и кураж винаги са от полза.

Това е GPS маршрутът от тази година.

Поздравления за всички участници и успех на всички, които ще се запишат в предстоящите обиколки на Витоша!