Железница - Синята стрела - Сиврикая - Физкултурник - Железница

В края на месец май следобедните дъждове са нещо обичайно. Последните дни не бяха изключение, особено по планинските терени като Витоша. Затова се замислих дали да не се възползвам от прогнозата за хубаво време за неделния ден - последният от поредицата почивни дни около 24 май. Беше ми се доходило по пътеките над с. Железница, защото хем гледките много ми допадат, хем обичам стръмните пътеки. Чухме се с един приятел (П.) и решихме да се разходим в района.

Направихме план да тръгнем от с. Железница и да отидем в посока към заслон Синята стрела. Това е един много приятен маршрут, защото не е пренаселено, а природата в района е прекрасна. От там мислехме да продължим до връх Сиврикая и така да изкачим около 1км денивелация, но както често се случва с нашите планове - удължихме машрута с още няколко километра.

От центъра на с. Железница тръгнахме от лявата страна на реката, а не от дясно, където е "царската" пътека към х. Физкултурник и Черни връх. Беше рано сутринта, но слънчевите лъчи вече затопляха атмосферата. Пътеката още в началото става доста стръмна, но това е предпоставка за хубави гледки още в първите минути на прехода. На тази всочина вече всичко е зелено от няколко седмици.

Маршрутът е много обзорен и през голяма част се върви на открито.

Наклонът е сериозен, а ние се опитвахме да поддържаме добро темпо, незнайно защо, но който няма глава, има крака. Дишахме все по-тежко и си говорехме все по-малко. Бързо набирахме височина и х. Физкултурник вече не изглеждаше чак толкова високо на отсрещния склон, а зеленото беше навсякъде - балсам за окото.

Докато минавахме през горичката преди заслона погледнахме часовника и видяхме, че ходим от по-малко от час. Решихме да ускорим още малко и да стигнем до заслона преди 60-тата минута, защото звучи като кръгло число - нещо като спортно постижение, което никак не е похвално при една разходка сред природата. При заслона срещнахме един възрастен и усмихнат човек, който грееше чайника и каза, че вечер е хладно, но като има печка и подслон бива. Решихме, че е пренощувал там. Заслонът се състои от няколко постройки от този тип:

Помотахме се малко, колкото да си поемем дъх и тръгнахме нагоре, но преценихме, че е по-добре да забавим темпото и да се насладим на разходката.

Тръгнахме нагоре към вр. Белчова скала. Някъде между заслона и върха моят приятел П. забеляза една сърна. Беше доста близо, но докато насоча фотоапарата и тя си скри главата зад едно дърво, а само миг след това изчезна към гората. Ето я и нея:

От района на вр. Белчова скала се открива прекрасна гледка към Рила.

Ние решихме да продължим нагоре към нашата "официална" цел - вр. Сиврикая. По пътеката между вр. Белчова скала и вр. Сиврикая имахме среща с още представители на фауната.

Змията беше на пътеката. Моят приятел стъпи до нея и като продължи тя взе да се гърчи и тогава аз я забелязах. Снимахме я, а тя се шмугна в тревата. Не ги разпознавам много добре, но подозирам, че това беше усойница. Надморската височина беше около 1900 м., което е нещо типично за този вид змии. Интересното беше, че само след 200-300 метра нагоре по пътеката случката се повтори, но този път змията беше по-малка и по-бързо се скри в тревата. Аз никак не ги харесвам и определно не беше много приятно през няколко крачки да ги срещаме. За щастие не видяхме повече екземпляри.

В подножието на вр. Сиврикая, както и по цялото плато нагоре беше осеяно с минзухари.

Ето го и върха, към който се бяхме запътили. На заден фон се извисява Рила.

Въпреки, че трябваше да се връщаме към София около обяд, решихме, че ако се забързаме може да продължим към х. Физкултурник и да направим кръгов машрут, връщайки се към с. Железница оттам. На картата има една пътечка от вр. Сиврикая директно към х. Физкултурник, минаваща покрай вр. Купена, но ние не успяхме да я открием след кратко бродене по платото. Затова решихме, че по-бързо ще минем по добре отъпкатана пътека покрай вр. Ярловки купен в посока Черни връх. Тази пътека се събира с пътеката от х. Физкултурник малко след вр. Скопарник, където щяхме да направим остър десен завой и да тръгнем надолу.

Карачаирското плато ми се стори много приятно за тичане, след като до скоро бяхме се катерили по стръмните склонове. Минзухарите бяха навсякъде, а Черни връх и Резньовете вече се виждаха в далечината.

Тук вече сме на една ръка разстояние от Резньовете и поемаме надолу и надясно към х. Физкултурник.

Заради топенето на снега и заради пролетните дъждове имаше доста подгизнали участъци. На моменти беше малко трудно да се избере стабилно място за стъпване, но поне останах сух до края. От тук има прекрасна гледка към с. Бистрица и гр. София.

Една от последните снимки за деня на минзухарите, защото от х. Физкултурник надолу рязко се раззеленява и затопля и те вече не се срещаха.

Пътеката се беше превърнала в река.

При хижата хапнахме по един колбас Петрохан и изпихме един термос чай. След толкова тичане по пътеките, това беше много сладко. След почерпката се спуснахме надолу под хижата.

По тази пътека имаше повече хора. Гледката на изток също е впечатляваща.

По поляните в ниската част над с. Железница горските ягоди вече цъфтят.

Един поглед нагоре към върховете, където бяхме само до преди около час.

Изминахме около 19 км. за 4 часа и половина и видяхме доста от флората и от фауната на Витоша. Прекрасна разходка!

Тук може да намерите GPS маршрута, а тук още малко снимки.