Рилска разходка от Говедарци до ЦПШ Мальовица през върховете Мечит, Лопушки, Прекорец, Купените и Ловница
Рилска разходка от Говедарци до ЦПШ Мальовица през върховете Мечит, Лопушки, Прекорец, Купените и Ловница
- Get link
- Other Apps
Напоследък не ми остава много време да пиша, но тази разходка до Черни връх беше малко по-необичайна и ще я отблежа за архива.
През последните няколко години се организира нощен (вечерен) преход от Алеко до Черни връх на челници. Поводът е Часът на Земята - една кампания на WWF в края на месец март, целяща да се обърне внимание на влиянието на човека върху нашата планета. Миналата година аз и още трима приятели се включихме в този преход и беше много приятно преживяване. Всъщност го направихме малко по-рано. Основната група тръгва от Алеко около 19:30 - 20:00 часа, а ние тръгнахме около половин-един час по-рано. Целта ни беше да не бързаме и да се качим на спокойствие до горе, където пийнахме и хапнахме в залона на върха - тясното предверие на входа на масивната и добре позната постройка.
Тази година бяхме само трима и решихме да повторим приятната разходка от миналата година. Времето се очертаваше прекрасно - ясно и сравнително тихо. Тръгнахме дори още по-рано от Алеко - някъде около 18:00. Тъкмо беше започнало да се свечерява.
Нагоре към платото залязващото слънце беше обагрило небосклона.
По пътя нагоре се подсилвахме с Jägermeister и времето минаваше в приказки и снимки на залеза.
По едно време започна да се стъмва.
Когато доближихме завоя над Стената вече се беше стъмнило и светлините на София изглеждаха доста ефектно.
От 1-2 месеца чайната на върха има нови стопани. Вече бяхме ходили веднъж и останахме доволни от храната. Хората често споделят снимки и информация за метеорологичната обстановка на върха. Изглежда хората се стараят! Надявам се да не е само в началото. Бяха се подготвили за това събитие и бяха изкарали казан за чай навън, за да могат хората, които бързат да се стоплят без да се налага да влизат и да чакат на опашката вътре.
Ние не бързахме за никъде. Понеже се бяхме качили по-рано, вътре имаше места и се настанихме в дъното. Хапнахме по едно шкембе и пийанхме по няколко "подсилени" чайчета. Така неусетно прекарахме около 2 часа на топло! Когато си тръгнахме все още имаше хора около казана.
Слязохме при Алеко към 23:30 и се отправихме надолу с колата.
Всички снимки може да видите тук. Това е GPS маршрутът, където може да се види колко точно време прекарахме на масата в чайната.
През последните няколко години се организира нощен (вечерен) преход от Алеко до Черни връх на челници. Поводът е Часът на Земята - една кампания на WWF в края на месец март, целяща да се обърне внимание на влиянието на човека върху нашата планета. Миналата година аз и още трима приятели се включихме в този преход и беше много приятно преживяване. Всъщност го направихме малко по-рано. Основната група тръгва от Алеко около 19:30 - 20:00 часа, а ние тръгнахме около половин-един час по-рано. Целта ни беше да не бързаме и да се качим на спокойствие до горе, където пийнахме и хапнахме в залона на върха - тясното предверие на входа на масивната и добре позната постройка.
Тази година бяхме само трима и решихме да повторим приятната разходка от миналата година. Времето се очертаваше прекрасно - ясно и сравнително тихо. Тръгнахме дори още по-рано от Алеко - някъде около 18:00. Тъкмо беше започнало да се свечерява.
Нагоре към платото залязващото слънце беше обагрило небосклона.
По пътя нагоре се подсилвахме с Jägermeister и времето минаваше в приказки и снимки на залеза.
По едно време започна да се стъмва.
Когато доближихме завоя над Стената вече се беше стъмнило и светлините на София изглеждаха доста ефектно.
От 1-2 месеца чайната на върха има нови стопани. Вече бяхме ходили веднъж и останахме доволни от храната. Хората често споделят снимки и информация за метеорологичната обстановка на върха. Изглежда хората се стараят! Надявам се да не е само в началото. Бяха се подготвили за това събитие и бяха изкарали казан за чай навън, за да могат хората, които бързат да се стоплят без да се налага да влизат и да чакат на опашката вътре.
Ние не бързахме за никъде. Понеже се бяхме качили по-рано, вътре имаше места и се настанихме в дъното. Хапнахме по едно шкембе и пийанхме по няколко "подсилени" чайчета. Така неусетно прекарахме около 2 часа на топло! Когато си тръгнахме все още имаше хора около казана.
Слязохме при Алеко към 23:30 и се отправихме надолу с колата.
Всички снимки може да видите тук. Това е GPS маршрутът, където може да се види колко точно време прекарахме на масата в чайната.
Comments
Post a Comment