От Железница до х. Физкултурник (16.2.2019 г.)

Днес времето беше чудесно, следобед имах малко свободно време и се възползвах, като се разходих от с. Железница до х. Физкултурник. Всъщност хижата е известа под много имена - х. Купена, х. Академика, х. Физкултурник, а сега официално се нарича ВУСБ "Проф. Иван Стайков".

Тръгнах от центъра на с. Железница по класическата пътека към Черни връх. В ниската част на планината снегът се беше стопил, с изключение на по-усойните места, каквото е началото на пътеката покрай реката.

Малко по-нагоре към голямата поляна, където слънцето грее през по-голямата част от деня, снегът съвсем се беше стопил.

Постоянната снежна покривка започваше още малко по-нагоре, в горския участък.

Пътеката беше отъпкана много добре от стотиците туристи, които преминават през този класически маршрут. На доста места отдолу имаше заледени участъци, а отгоре имаше много тънък слой по-пресен снежец.

Колкото по-нависоко се качвах, толкова по-дебела ставаше снежната покривка.

Светлина в тунела - на края на горския участък, откъдето се вижда и хижата.

Оставаха още 1-2 часа до залез слънце. Откритият участък преди хижата беше все още добре огрян от следобедните слънчеви лъчи, нямаше вятър и общо взето беше много приятно да се върви нагоре по склона.

Гледката към Рила беше все по-внушителна и първенеца на Балканите изглеждаше на една ръка разстояние.

Последните метри преди хижата бяха най-стръмни, както винаги.

Когато достигнах до хижата, видях, че имам още малко време и рехиш да продължа още млако нагоре покрай обработената писта.

Така се върви още по-лесно.

Гледката към Резньовете беше чудесна.

Слънцето се скри зад хоризонта и бързо започна да се свечерява.

Забързах крачка обратно към с. Железница. На слизание покрай хижата забелязах затрупаната УАЗ-ка.

Спуснах се набързо и успях да се стигна до колата тъкмо преди да се е стъмнило съвсем.

Всички снимки може да видите тук, а това е GPS маршрутът.