Срещи със сърни из българските планини през 2018 г.

През изминалата година имах късмета няколко пъти да срещна сърни из нашите планини.

Всъщност, първата среща, за която ще спомена, беше в края на 2017 г. Тогава бях на разходка с още двама мои приятели на Витоша и се движехме от з. Кикиш към местността Комините. Някъде след каменистия участък в по-високата част на гората се бяхме отклонили от основната пътека, следвайки нещо като по-малка пътечка. На GPS-а видяхме, че основната пътеката е на около 100 метра над нас и реших да огледам местноста и да видя дали не е по-добре да тръгнем натам, вместо да разчитаме, че по-напред ще се съберат двете пътеки. Вървейки нагоре усетих, че нещо се движи на около 100-200 метра пред мен. Спрях и се огледах. В далечината видях сърна, но за жалост не можах да я снимам. Щом ме усети избяга с лекота и бързо я изгубих от поглед между дърветата.

Следващата среща със сърна пак беше на Витоша. Този път действието се развиваше в края на месец август. Бях тръгнал от Белята вода в посока х. Момина скала. Тъкмо бях пресякъл шосето към Копитото и се бях затичал по равния участък на пътеката през поляните над пътя. Изведнъж, на около 20 метра отстрани видях една голяма и красива сърна. Опитах се да я заснема, но не се получи. Общо взето само аз си знам, че има сърна на снимката.

Поредната и най-изненадваща среща беше в началото на месец октомври. Бях тръгнал от Алеко към Черни връх рано сутринта, за да мога да бъда в района на върха по време на изгрева на слънцето. За целта бях тръгнал по тъмно от София. По пътя над Драгалевци видях две лисици, а преди Алеко един заек пресече пътя пред колата. Вече си мислех, че съм видял достатъчно горски обитатели, когато късметът ми се усмихна и на спускане от Черни връх към Алеко попаднах на няколко сърни. Най-вероятната причина да попадна на сърните е, че минах не по класическта пътека, а реших да се спусна през пистата Лале 2. Сърните се намираха на един отсрещен склон и не ме усетиха веднага. Имах възможността да ги заснема.

Дори успях да направя видео.

Поредната среща със сърнички беше в планината Рила и отново беше през месец октомври. Бяхме тръгнали с един приятел от ЦПШ Мальовица към Урдините езера и тъмно бяхме излезнали над горския пояс в началото на Зелени рид, когато забелязахме нещо странно на около 100-200 метра встрани от пътеката. Много приличаше на сърна, но доста дълго време стоеше неподвижно. Извадих фотоапарата и направих снимка със по-голям zoom. Оказа се сърна, която се препичаше на сутрешното слънце. След нея имаше още 2-3 представителя на този вид.


В края на месец октомври имах deja vu. Тръгнах по същия маршрут от Алеко до Черни връх, горе-долу по същото време. Първо видях двете лисици над Драгалевци. След това, докато се спусках от Черни връх си мислех, дали е възможно на същото място да попадна на сърничките. Оказа се възможно. Този път бях приготвил фотоапарата и отново заснех видео.

След като изгледах видеото, започнах да се чудя дали не са били диви кози, но понеже на същото място скоро бях видял сърни, реших да продължа да вярвам, че са сърни.

Последната среща със сърните на Витоша беше в началото на месец ноември. Бяхме си говорили с един приятел, за това как съм видял сърните на Витоша два пъти на едно и също място и как, ако отидем пак там най-вероятно ще ги видим отново. Знаехме, че вероятността не бе много голяма, но все пак една сутрин се насочихме натам. Този път преминавахме през този участък от долу нагоре. Още не бяхме стигнали до въпросното място и изведнъж забелязахме две сърни на 50 метра в тревата пред нас. За жалост не успяхме да ги снимаме, защото не очаквахме да ги видим там, а те светкавично избягаха.

Почти цялата територия на Витоша е природен парк и ловът на неговата територия е забранен. Може би това е една от причините да се запази популацията на сърните. След толкова срещи с тях, започнах да се надявам, че дори техният брой е започнал да расте.


Comments