Срещи със сърни из българските планини

През изминалата година имах късмета няколко пъти да срещна сърни из нашите планини.

Всъщност, първата среща, за която ще спомена, беше в края на 2017 г. Тогава бях на разходка с още двама мои приятели на Витоша и се движехме от з. Кикиш към местността Комините. Някъде след каменистия участък в по-високата част на гората се бяхме отклонили от основната пътека, следвайки нещо като по-малка пътечка. На GPS-а видяхме, че основната пътеката е на около 100 метра над нас и реших да огледам местноста и да видя дали не е по-добре да тръгнем натам, вместо да разчитаме, че по-напред ще се съберат двете пътеки. Вървейки нагоре усетих, че нещо се движи на около 100-200 метра пред мен. Спрях и се огледах. В далечината видях сърна, но за жалост не можах да я снимам. Щом ме усети избяга с лекота и бързо я изгубих от поглед между дърветата.

Следващата среща със сърна пак беше на Витоша. Този път действието се развиваше в края на месец август. Бях тръгнал от Белята вода в посока х. Момина скала. Тъкмо бях пресякъл шосето към Копитото и се бях затичал по равния участък на пътеката през поляните над пътя. Изведнъж, на около 20 метра отстрани видях една голяма и красива сърна. Опитах се да я заснема, но не се получи. Общо взето само аз си знам, че има сърна на снимката.

Поредната и най-изненадваща среща беше в началото на месец октомври. Бях тръгнал от Алеко към Черни връх рано сутринта, за да мога да бъда в района на върха по време на изгрева на слънцето. За целта бях тръгнал по тъмно от София. По пътя над Драгалевци видях две лисици, а преди Алеко един заек пресече пътя пред колата. Вече си мислех, че съм видял достатъчно горски обитатели, когато късметът ми се усмихна и на спускане от Черни връх към Алеко попаднах на няколко сърни. Най-вероятната причина да попадна на сърните е, че минах не по класическта пътека, а реших да се спусна през пистата Лале 2. Сърните се намираха на един отсрещен склон и не ме усетиха веднага. Имах възможността да ги заснема.

Дори успях да направя видео.

Поредната среща със сърнички беше в планината Рила и отново беше през месец октомври. Бяхме тръгнали с един приятел от ЦПШ Мальовица към Урдините езера и тъмно бяхме излезнали над горския пояс в началото на Зелени рид, когато забелязахме нещо странно на около 100-200 метра встрани от пътеката. Много приличаше на сърна, но доста дълго време стоеше неподвижно. Извадих фотоапарата и направих снимка със по-голям zoom. Оказа се сърна, която се препичаше на сутрешното слънце. След нея имаше още 2-3 представителя на този вид.

В края на месец октомври имах deja vu. Тръгнах по същия маршрут от Алеко до Черни връх, горе-долу по същото време. Първо видях двете лисици над Драгалевци. След това, докато се спусках от Черни връх си мислех, дали е възможно на същото място да попадна на сърничките. Оказа се възможно. Този път бях приготвил фотоапарата и отново заснех видео.

След като изгледах видеото, започнах да се чудя дали не са били диви кози, но понеже на същото място скоро бях видял сърни, реших да продължа да вярвам, че са сърни.

Последната среща със сърните на Витоша беше в началото на месец ноември. Бяхме си говорили с един приятел, за това как съм видял сърните на Витоша два пъти на едно и също място и как, ако отидем пак там най-вероятно ще ги видим отново. Знаехме, че вероятността не бе много голяма, но все пак една сутрин се насочихме натам. Този път преминавахме през този участък от долу нагоре. Още не бяхме стигнали до въпросното място и изведнъж забелязахме две сърни на 50 метра в тревата пред нас. За жалост не успяхме да ги снимаме, защото не очаквахме да ги видим там, а те светкавично избягаха.

Почти цялата територия на Витоша е природен парк и ловът на неговата територия е забранен. Може би това е една от причините да се запази популацията на сърните. След толкова срещи с тях, започнах да се надявам, че дори техният брой е започнал да расте.

---

Вече сме 2020 г. и за щастие срещите ми с горските обитатели продължават. На 10.5.2020 г. се разхождах на Витоша над с. Железница и докато преминавах от х. Физкултурник към з. Синята стрела през една вече заличена пътечка под вр. Карачаир видях дива коза. Успях да я заснема, макар в не особено близък план.

На празничния 24 май направих преход от Драгалевци до местността Бай Кръстьо и от там към з. Кикиш и х. Камен дел. Докато вървях по пътеката между з. Кикиш и х. Камен срещнах сърна, като това беше една от най-близките ми срещи до този момент. Имах късмет да я зебележа преди тя да ме види. Видях я как преминава зад едно голямо дърво и замръзнах на място. Насочих фотоапарата натам и когато тя се показа зад дървото успях да я снимам, защото в този момент тя беше спокойна и гледаше към мен, защото усещаше, че има нещо, но не беше сигурна какво е. След като направих няколко кадъра тя разбра, че е по-добре да избяга и се шмугна в гората.

Днес е 21.6.2020 г. и се разходих от с. Железница до вр. Белчoва скала. На връщане срещнах сърничка в района на з. Синята стрела, точно когато най-малко го очаквах, защото вече имаше повече хора в района. Тя беше почти на пътеката и като ме видя избяга по тревистия склон надолу към гората.

Днес на 27.6.2020 г. докато вървях от х. Физкултурник към х. Алеко по пътеката под Резньовете чух сърна. Това стана в началото на пътеката, малко след разклонението от основната пътека от с. Железница към Черни връх. Огледах се и на полянката в далечината видях сърничка.

Успях да направя и видео, докато тя се ослушваше за хора преминаващи по пътеката с. Железница - Черни връх.

На 11.7.2020 г. се разходих от с. Железница до вр. Ярловски купен. Тъкмно наближавах вр. Сиврикая и на камъните в близост до пътеката забелязах една дива коза. Имах късмета да я снимам от сравнително близко.

Само няколко минути след това, докато се наслаждавах на гледката от вр. Ярловски купен и забелязах една сърничка, която тичаше в подножието на върха.

Тази година Обиколката на Витоша (В100) се проведе на 25 и 26 юли. Заради прогнозата за времето, а и защото по принцип планът ни беше да тръгнем по-рано и да не сме част от официалната организация, този път тръгнахме един ден по-рано - в петък вечерта на 24.7.2020 г. Също така вървяхме по трасето на Витоша 100 само до с. Чуйпетлово и от там поехме към Черни връх откъдето се върнахме до старта в Бояна през Конарника. Та рано сутринта на 25.7.2020 г. се изкачвахме по пътеката, която е част от машрута Е-4 между з. Смильо и вр. Ярловски купен. В подножието на върха аз и моят другар чухме рев на сърна и скоро след това близо до пътеката забелязахме две сърнички. Не успях да ги снимам много добре, но все пак оранжево-кафеникавият силует на снимката е едната от тях:

На 15.8.2020 г. реших да опитам да премина през трасето на Red Bull Moreni Challenge, което преминава през морените, които не били морени, при Златните мостове на Витоша. Малко над горния край на трасето започва гориста местност през която преминах за да стигна до пътеката свързваща хижите Бор и Планинарска песен. Неочаквано на около 30-40 метра от мен видях две сърнички, които бързо избягаха надолу между дърветата.

На 7.9.2020 г. се разходих от с. Железница до вр. Карачаир. Беше рано сутринта и тайно се надявах да видя някое диво животно и очаквах това да стане по поляните около х. Физкултурник. За моя приятна изненада мернах една сърна близо до пътеката още в началото на прехода. Това стана в гората над голямата поляна покрай реката, която масово се използва за пикник в слънчевите летни дни. Сърната избяга нагоре по склона и след няколко секунди започна да реве, отдалечавайки се от мен.

На 8.11.2020 г. ходих от с. Железница до х. Физкултурник. От там реших, че е подходящ момент да премина през местността Казана и да стигна по хоризонталната пътека до вр. Белчова скала и да сляза надолу покрай з. Синята стрела. Въпросната пътека на места се губи, а на места добре си личи, но като цяло се е позаличила и се преминава през трева/хвойна. Поне по това време на годината нямаше проблеми с преминаването. Точно по средата, там където пътеката преминава близко до горния край на гората видях 3-4 сърнички, които като ме усетиха хукнаха надолу към гората. За съжаление не успях да ги снимам, но ето на този кадър някое от кафевите петна може и да се една от тях. Техния кафяв цвят много се сливаше с околните есенни цветове.

На 5.12.2020 г. отново бях над с. Железница. Бях решил пак да се изкача до х. Физкултурник, да мина през Казана и да сляза покрай з. Синята стрела. Когато застанах над Казана се спрях да изпия един чай и започнах да се оглеждам за сърни надолу по склона. Тъкмо се бях отказал и мислех да слизам надолу и изведнъж забелязах една да тича нагоре по склона в далечината. Беше доста далеч и не успях да я снимам. Тя започна да се обажда и след малко чух същия рев, но отдолу. Спрях се и се заоглеждах и тогава видях няколко други сърнички, които идаваха отдолу и за мой късмет бяха по-близо до мен. Приклекнах и започнах да снимам към тях. Те не ме усетиха и прекарах доста време докато ги гледам и правейки снимки. Беше много приятен момент и се радвам, че имах възможност толкова време да им се любувам. По едно време реших, че е време да тръгвам и се изправих. Прецених, че няма смисъл да преминавам през тяхното място и да ги плаша и се върнах наборатно към х. Физкултурник. Те ме забелязаха и побягнаха в обратна посока.

На 20.2.2021 г. рано сутринта вървях по пътеката от с. Железница към х. Фикзултурник и през самата пътека преминаха няколко сърнички по снега.

На 30.04.2021 г. се разходих от с. Железница до вр. Малкък котор и точно при з. Синята стрела имах късмета да видя този сръндак, който даже не беше сам.

На 06.05.2021 г. отново бях по пътеката от с. Железница към з. Синята стрела. Чух нещо да мърда от едната страна в гората и след миг този сръндак прескочи пътеката пред мен.

На 16.05.2021 г. вървях по пътеката от Бай Кръстьо към Кикиш и малко преди заслона в гората отляво на пътеката видях сърна. Нямах време да я снимам, защото само след секунда-две побягна нагоре към Комините.

На 20.06.2021 г. се разхождахме по част от маршрута на Витоша 100 и след това тръгнахме от Кладница, през х. Селимица към Чернив връх. По пътя преди х. Селимица видяхме язовец. Това ми е първата среща с представител от този вид.

На 26.06.2021 г. видях сърничка под връх Белчова скала на Витоша, откъм Казана.

На 07.08.2021 г. се разходих от Алеко до Черни връх през Лале 2. На изкачването между Резньовете попаднах на статдо диви козички. Успях да ги снимам без да ме усетят и после се изкачих към горната станция на лифта, откъдето пак ги снимах. След това те отидха към Големия Резен.

На 04.09.2021 г. направих една разходка от с. Железница до х. Физкултурник. В района на хижата, но на отсрещния склон към местността Уструга видях една сърничка. След това докато слизах наобратно мисля, че видях още една, но на 500-600 метра по-високо по склона. Предполагам, че е била друга, защото първята я мернах зад едно дърво горе-долу на същото място, където я видях първоначално.

На 11.09.2021 г. минаха по маршрута Алеко - Лале 2 - Черни връх и на склона между Резньовете имах доста близка среща с няколко сърнички и за радост успях да направя няколко кадъра.

Малко по-нагоре по склона срещнах и групичката диви кози. Това стана само 5 минути след срещата ми със сърните!

Ето и едно кратко видео:

На 02.10.2021 г. отново вървях от Алеко към Черни връх през Лале 2 и видях една сърничка да скача по поляните над пътеката за х. Физкултурник.

По-нагоре около скалите под Резньовете имах късмета пак да видя и стадото диви кози.

На 23.10.2021 г. се разходих до з. Синята стрела и на поляните около заслона видях две сърни.

На 30.10.2021 г. отидох до Черни връх през Лале 2 и попаднах на две диви кози.

На 13.11.2021 г. отново отидох до Черни връх през Лале 2 и отново попаднах на дива коза.

На 21.11.2021 г. пак се разходих до Черни връх през Лале 2 и се натъкнах на едно зайче. Много бързо се стрелна, но все пак го снимах отдалеч.

На 2.5.2022 г. срещнах няколко сърнички до з. Синята стрела на Витоша.

На 6.5.2022 г. направих подобна разходка до з. Синята стрела и отново видях сърничките.

На 10.7.2022 г. се разходих от с. Железница до х. Физкултурник. Малко преди хижата реших да мина през коларския и за мой късмет срещнах сърничка, която не ме забеляза отначало и имах възможност да и се порадвам.

На 24.7.2022 г. се разходих по хубав кръгов машрут от Алеко през Лале 2 до Скопарник и обратно през пътеката под Големия резен. В началото на хоризонталната пътека от х. Физкултурник към Алеко видях сърничка в тревата под пътеката. После се оказа, че са две.

На 30.7.2022 г. за пръв път се разходих от Бояна до х. Момина скала и минах през пътеката под хотелския комплекс до Копитото. За моя приятна изненада близо до мен видях сърничка.

На 24.9.2022 г. се разходих от Алеко до Черни връх през Лале 2. Видях няколко диви козички, които се препичаха на слънцето.

А пък по пътя към Алеко една сърничка стоеше на пътя пред колата.

На 29.10.2022 г. отново се разхождах по пътеката от Алеко до Черни връх през Лале 2 и в подножието на улея между Резньовете срежнах две прекрасни сърни.

На 5.11.2022 г. сутринта минава по пътеката от Драгалевци до Голи връх под лифта. Бях много приятно изненадан от две сърни точно под горната станция на лифта.

На 13.11.2022 г. се разходих от Алеко до Черни връх през Лале 2. Не съм сигурен дали беше първия сняг за сезона, но за мен беше такъв. От Алеко нагоре имаше тънка снежна покривка, но беше слънчево и тихо. С една дума - превъзходно. Тъкмо си мислех, че този път няма да видя животинки и по едно време над мен една коза беше застанала на един камкък и издаваше странни звуци. Ако трябва да съм честен си мислех, че е някаква птица.

Погледахме се известно време и после тя се скри. Аз заобиколих и се озовах над козичките и успях да направя още няколко кадъра.

Направих и кратко видео.

В последния ден на годината (31.12.2022 г.) направих една приятна разходка от Царева махала до Белчова скала. Малко преди з. Синята стрела чух няколко сърнички да реват отляво на границата между горския пояс от открите части около пътеката. Затаих дъх и се насочих към тях и след малко забелязах една сърна.

На 8.1.2023 г. отново се разходих от Царева махала в посока з. Синята стрела и малко преди заслона отново видях няколко сърнички.

След това се качих до Белчова скала и там реших да се възползвам от нетипично сухото и безснежно време за януари и се насочих към х. Физкултурник през Казана. В Циркуса видях и дива коза, но не успях да я снимам. На първата снимка се вижда, но е твърде малка, а на втората не е на фокус. При х. Физкултурник срещнах и един приятел и така се получи чудесна разходка.

На 14.4.2023 г. отивах към х. Момина скала по пътеката от Копитото и в гората преди хижата няколко сърни претичаха буквално пред мен. Но докато оправя настройките на фотоапарата и те вече тичаха надолу между дърветата.

На 23.4.2023 г. се разходих до от Царева махала до вр. Белчова скала и при з. Синята стрела видях една сърничка.

На 13.5.2023 г. вървях по пътеката от с. Бистрица към х. Погледец и на една поляна покрай пътеката видях една сърничка, която кротко си лежеше и не бързаше да бяга.

На 4.6.2023 г. видях сърничка по пътеката от Бояна към х. Момина скала (под хотел "Копитото"), но не успях да я снимам.

На 1.7.2023 г. с добра компания и весели наздравици се качихме до Черни връх по случай Джулай морнинг и Витоша 100, като бяхме тръгнали от Железница още предната вечер. На слизане от Черни връх в посока към Ярловски купен видяхме един красив сръндак, което направи цялото приключение още по-приятно.

На 22.7.2023 г. се разходих от Царева махала (с. Железница) до вр. Белчова скала. При първото стръмно изкачване след хълмовете над Копчелийски заслон, две сърни ме изненадаха много приятно. Там не очаквах да ги срещна и бях прибрал фотоапарата, но за моя приятна изненада една сърна и един сръндак пребягаха от едната страна на пътената към другата на около 5-10 метра от мен. Като се замисля, това може би е най-близката ми среща със сърни досега и много се развълнувах. В последния момент успях да направя един кадър, на който в сянката на дърветата малко се вижда гърбът на сръндака.

Явно днес имах късмет, защото само няколко минути по-късно в района на з. Синята стрела отново видях една сърна. Този път аз я изненадах и успях да направя 1-2 кадъра, преди да ме усети и да изчезне като стрела надолу в гората.

На 27.8.2023 г. по време на един чудесен преход от с. Говедарци през върховете Мечит, Лопушки, Попова капа, Купените и Ловница до ЦПШ Мальовица видяхме една дива коза. Видяхме я на слизане от вр. Голям купен и преди да започнем изкачването към вр. Ловница. Всъщност козата я забеляза моя приятел. Аз докато извадя фотоапарата и докато снимам, тя се скри. После се показа пак пред него и той поне успя да я снима даже два пъти.

На 10.9.2023 г. се разходих от Царева махала до вр. Белчова скала и още в началото на прехода, малко преди Копчелийски заслон, две хубави сърни ме изненадаха в тревата покрай пътя. За жалост не успях да ги снимам, но пък това да ги видя още в началото на прехода направи цялата разходка още по прекрасна.

На 30.9.2023 г. пътувахме към Шале Балкан в с. Валевци. На няколко километра преди селото на пътя видяхме една голяма и красива кошута.

На 7.10.2023 г. се разходих от Алеко до Черни връх през Лале 2. В подножието на улея между Резньовете видях една сърничка, която се спускаше надолу през тревата.

След малко видях още три сърнички на камъните на отсрещния склон.

Не ме видяха или просто се чувстваха в безопасност там на камъните и продължиха да обикалят местността. Наблюдавах ги няколко минути, след което продължих по пътеката към върха.

На 15.10.2023 г. се разходих от м. Царева махала до вр. Белчева скала на Витоша. Малко преди Копчелийски заслон видях една лисица, а малко след него видях една сърничка.

След това на склона между з. Синята стрела и вр. Белчева скала видях още една.

Малко преди върха видях още две (възможно е предишната да е била една от тях, защото бяха сравнително близо, макар предишната да се скри зад храстите наляво в посока към вр. Сива грамада).

Аз се бях скрил добре зад един клек и успях да ги наблюдавам известно време. Те се преместиха към склона надясно към гората над з. Синята стрела и там успях да ги снимам отново.

Накрая от върха видях още три сърни в хвойната над гората в Казана.

На 19.11.2023 г. се разходих от с. Железница до х. Физкултурник. В горната част на маршрута имаше снежна покривка и за моя най-приятна изненада една сърничка се показа отляво на пътеката, точно преди да стигна до хижата.

На 21.1.2024 г. с Пламен се разходихме в снега от Царева махала до з. Синята стрела. Още на първата поляна преди з. Копчелийски видяхме 3 сърнички. Снимах към тях, но не са били на фокус.

После на слизане мернахме още една в горната част на пътеката.

На 27.1.2024 г. се разходих от с. Железница до х. Физкултурник. В началото на горския участък (над голямата поляна за пикник) имах 2-3 срещи със сърнички. Първо ги чух отляво на пътя, после видях 2-3 отдясно. Последвах ги нагоре по склона. Стигнах до един новопрокаран път от дървосекачи и там те продължиха нагоре, а аз по пътя наляво и след малко видях още 2-3 сърнички до пътя. С едната се гледахме няколко секунди и успях да я щракна.

После на слизне, горе-долу в същия район, се спуснах по друг път на дървосекачите и там видях още две сърнички.

На 03.02.2024 г. се разходих от Царева махала до з. Синята стрела. Този път имаше доста животни наколо. Още в началото, преди Копчелийски заслон видях една хубава сърна отблизо.

Скоро след това, една лисица се разхождаше по поляната пред мен.

След това по южните склонове под з. Синята стрела две сърнички избяха преди да успея да ги снимам. Но малко след това, в близост до заслона, видях цяла група от 5-6 сърни, които побягнаха, след като ме усетиха. Но се получиха добри кадри.

Когато се качих на поляната пред заслона, видях две сърнички на хребета към вр. Белчева скала. Най-вероятно бяха същите, които бях видял преди 2-3 минути.

От там потеглиха към гората над заслона и понеже бяха на безопасно разстояние се посрпяха да се огледат.

За финал, на слизане от заслона, по най-стръмния участък, под коларския път тръгващ от гората при заслона, видях задниците на още 2 сърнички, които побягнаха към близката гора. Тях нямаше как да снимам, но пък определно направиха деня ми още по-хубав.

На 10.2.2024 г. се разходих от Царева махала до з. Синята стрела. Беше ветровито и за разлика от предния път, животинките се бяха скрили. Но на поляните покрай пътя под заслона имах късмет да видя тази красавица.

На 04.03.2024 г. пак направих една хубава разходка от Царева махала до з. Синята стрела и на обичайните места имах щастието да срещна местните обитатели.

На 31.03.2024 г. се разходих от Симеоново до долната станция на лифта на пистата Лалето на Витоша. В горния край на пътеката, малко преди излизането на пътя за колите, водещ до пистата, видях една (може би две) сърничка. Бях приятно изненадан да я видя точно на това място.

На 06.04.2024 г. бях в махала Тихов дол в с. Ябланица. Привечер изведнъж чух силен лай на сърна. Веднага взех фотоапарата и направих кратка обиколка на близките хълмове и горички и в близките шубраци видях сърничка, която заподскача нагоре по склона. Снимката не се получи, но изненадата беше страхотна. Досега точно там не бях виждал, но явно тъжната реалност, че хората по този край намаляват драстично, си казва думата и това дава път на дивите животни.