До връх Ботев за един ден (от София) (10.9.2017 г.)

Първенецът на Стара планина - връх Ботев (2376 м.)

Досега не бях ходил в този район. Ето и част от причините: разстоянието от София до изходните пунктове към върха е голямо,  времето за изкачване също не е за подценяване, метеорологичните условия са изключително променливи. Въпреки това от известно време именно връх Ботев бе попаднал в категория "планове" и се получи така, че с един другар бяхме свободни през една септемврийска неделя и решихме да опитаме да изкачим върха в рамките на един ден, защото да организираме разходката с преспиване щеше да е по-сложно.

Преди подобни по-дълги преходи, особено на нови за мен места, предпочитам предварително да се подготвя, като прочета различни мнения и разкази за маршрута, обектите в района и т.н. Връх Ботев е доста популярен и имаше достатъчно информация. Ето няколко страници и дискусии по темата, които ми се сториха полезни:

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=4434&sid=8eabdda10634b4023d4fc1ea692f728b

http://planinar.org/до-връх-ботев-през-хижа-плевен/

В крайна сметка избрахме маршрута от хижа Плевен (от север), защото изглеждаше по-приемлив за еднодневен преход, особено с тръгване от гр. София и прибиране обратно.

Няколко дни преди неделята, която бяхме избрали, следях прогнозата за времето от почти всички надеждни сайтове. Най-много доверие имам към meteoblue. Доста се чудехме дали да тръгнем изобщо, защото предходните дни имаше валежи от дъжд и въпреки прогнозата за слънчев ден, вероятността по билото да е мъгливо не беше за подценяване.

Все пак решихме да се впуснем в приключението. На 10.9.2017 г. в 5:45 бяхме на стартова позиция с колата и потеглихме от София. Пътят от София до Априлци, и по-точно до паркинга в края на пътя над градчето, е около 200 км. и се изминава за около 2 часа 45 мин. Пътят над Априлци е добре асфалтиран, а паркингът е охраняем, като таксата е символична (около 2 лв.).

Около 8:30 пристигнахме на паркигна и потеглихме по маршрута към х. Плевен. Тази първа част от пътеката е по-стръмна. Върви се през гориста местност и има изграден дървен парапет. Бяхме се настроили, че ни чака дълъг път и няма време за размотаване. Също така все още имахме сили и се изкачихме до хижата с бодра крачка. Около 9:15 бяхме при хижата, където закусихме. Хижата е голяма. Сутринта имаше доста хора в столовата. Масичките на терасата бяха много удобни.

Времето беше ясно и по билото, което вече се виждаше, нямаше никакви облаци. Тръгнаме към върха през пистата, която се намира непосредствено след х. Плевен.

След открития участък пред хижата се навлиза в прекрасните букови гори на Балкана.

Наклонът не е много голям, но за сметка на това посоката е все нагоре и постепенно надморската височина нараства. Излязохме над гората и от тук до върха вече се върви само по открит терен. Хижата остава все по-ниско. За сметка на това се откриват невероятни гледки на север.

Беше изминал около един час откакто тръгнахме от х. Плевен. Резерватът "Северен Джендем" вече се разкрива с целия си блясък.

Следва участък от около 2 км., който е доста равен и приятен. Пътеката преминава през няколко улея, кято пресича 2-3 поточета. Към края на тази полегата част преминахме покрай величествени скали, извисяващи се над Джендема.

От тук следва стръмно изкачване до самия връх. По пътя срещнахме не малко хора. Имайки предвид, че беше преди обед те най-вероятно бяха спали на спокойствие в планината, а не като нас да пътуват 200 км. Бяхме все по-близо до билото, където стадо крави си пасеше на свобода.

Ние не спирахме да се движим и старопланинското било вече се простираше надлъж и нашир.

Тук има два варианта за изкачване на върка. Единият е през заслон Ботев, като натам пътеката не е толкова стръмна и от там разбира се следва сериозно изкачване. Вторият вариант пък е да се тръгне право нагоре към върха - малко по-кратко като разстояние, но пък по-стръмно. Ние избрахме втория вариант, за да стигнем до върха по-бързо, а покрай заслона планувахме да минем на слизане. Ето го и него.

Макар емблематичната кула да изглежда близко, не е точно така. Когато стигнахме горе видях колко е голяма всъщност и затова от далеч изглежда измамно близо. Все пак към 12:00 часа на обяд вече бяхме много близо до целта.

Един класически кадър. Имахме късмет с времето, като се има предвид, че около 305 дни от годината върхът е покрит с мъгла.

На самия връх се намират метеорологична станция, радиорелейна и телевизионна станция, туристическа спалня и какво ли още не. Още от хижа Плевен се познаваше, че в района се отглеждат доста стада домашни животни. На самия връх бе първата ни близка среща с един рогат приятел.

Точно както беше прогнозата на meteoblue, около обяд се появиха ниски облаци около върха и започнаха малко по малко да скриват безкрайните гледки във всички посоки. Ние сложихме по един печат в книжките със 100-те НТО, хапнахме хубаво гледайки към южната страна на планината и след почти един час почивка решихме, че все пак трябва да тръгнем по обратния път.

На слизане се насочихме към заслон Ботев. По пътя преминахме покрай разни инфраструктурни обекти и прокопани канали за кабели. Изглежда, че в тази висока част на планината човешката наместа е значима. Мястото все пак е стратегическо - по средата на страната, на билото, което разделя северна от южна България.

Времето беше прекрасно.

Бях чел, че хората стопанисващи заслона са много гостоприемни. Ние отидохме, поздравихме когото видяхме, помотахме се, опитвайки се да видим дали има нещо за хапване и т.н., но ни се стори, че ни игнорираха :) Може би просто човекът, който беше там си имаше някаква работа и не му беше до пишман туристи като нас. Продължихме надолу към х. Плевен.

Слънцето вече грееше зад гърбовете ни, докато се любувахме на Серверния Джендем.

Докато вървяхме през равния участък, преминахме покрай стадо овце.

Надолу е по-лесно и с бодра крачка напредвахме към хижата, където бяхме към 15:30.

Нямахме много време и затова направо продължихме бързо да се спускаме към колата, където бяхме към 16:00 или след около 7:40 минути от началото на прехода. Тепърва ни оставаха около 200 км. до София, където се прибрахме по светло към 19:00. Тази част от разходката беше най-неприятна и тегава, особено за шофьора, който този път за късмет не бях аз.

Определено изкачването на вр. Ботев не е лек машрут, но пък е постижим за един ден за средно подготвени туристи, дори с тръгване от София. Разбира се, става дума за пътеката от серверната страна през х. Плевен. От другата страна на планината разстоянието от долу е по-голямо и е по-добре да се направи с преспиване. не някой ден да минем и през другия джендем.

Тук ще намерите още снимки, а тук е GPS маршрутът от разходката.